— И всички фокусирани ще бъдат освободени?
— Да, да, разбира се. Не се тревожи, Вин. Ще си върнем обратно Триксия.
Обещанието беше щедро, но Фам наистина смяташе да удържи на думата си по този въпрос. Ако Триксия Бонзол станеше отново човек, може би Вин щеше да приеме разумно всичко останало. Може би.
Изведнъж Фам забеляза странния поглед, с който го гледаше момчето. Беше допуснал мълчанието да се проточи в недопустима недомлъвка.
— Така, мисля, че минахме най-главното. Упражнявай входящия език и визуалните тестове. Времето ни привършва — Слава на Бога на цялата Търговия! — Ти тръгваш първи. Мини по пътя, по който дойде. Ако някой те пита — стигнал си почти до товарния док, после си решил да се върнеш в дневната за закуска.
— Добре — Вин се подвоуми за миг. Понечи да каже нещо, но се обърна рязко и се понесе към завоя на вътрешния купол.
Фам погледна брояча, увиснал зад клепачите му. След двайсет секунди трябваше да поеме в противоположната посока. Две хиляди секунди локализаторите предаваха на съгледвачите на Брюхел внимателно фабрикувани неверни данни. По-късно ще провери какво наистина е станало през това време в останалата част от лагера. Несъмнено ще му се наложи да скърпи някакво оправдание. Такива срещи можеха да се провеждат доста често, ако враговете им разчитаха на обикновените анализи. Но със съгледвачи от „умните глави“ да скриеш следите си беше висш пилотаж по параноя.
Десет секунди. Втренчи се в здрача, където току-що бе потънал Езр Вин. Фам Нувен имаше забележително дълъг опит в дипломацията и измамата. И защо, по дяволите, не бях по-мек с хлапето?
Изведнъж му се стори, че призракът на Сура Вин е съвсем наблизо. Тя се смееше.
— Разбираш, че е изключително важно да разположим локализаторите из Хамърфест.
Това изискване се превърна в ритуал за началото на всяко заседание на Службата за сигурността, ръководена от Брюхел. Може би днес ще изненада Ритцер.
— Хората на Анне не са завършили изчисленията.
Помощникът му се приведе към него. С годините Ритцер се бе променил значително. Сега беше преминал на почти петдесетпроцентов цикъл Бдения, но се възползваше изцяло от медицинската поддръжка и гимнастическия салон в Хамърфест. В действителност изглеждаше по-здрав отколкото в първите години. А някъде по средата се научи да удовлетворява своите… нужди… без да предизвиква безкрайна лавина от мъртви „умни глави“. Беше се превърнал в достоен за доверие Пастир.
— Видя ли последните доклади на Рейнолт, сър?
— Да. Трябват й още пет години.
Изследването на Анне за пробив в сигурността на локализаторите на Спекулантите се оказа почти невъзможно. Отначало Томас хранеше някакви надежди. Все пак военните програмисти на Чуенг Хо не разполагаха с поддръжката на „умни глави“. Но софтуерното блато на Спекулантите се оказа дълбоко почти осем хилядолетия. Всеки път „умните глави“ на Анне отлагаха крайния срок с още година, или две. До последния доклад.
— Още пет години?! Та тя може със същия успех да каже и „никога“. И двамата знаем колко нищожна е вероятността в локализаторите да се крие някаква опасност. Моите „умни глави“ ги използват в лагера вече дванайсет години, както и в повредените космически кораби. Моите „умници“ не са специалисти в програмирането, но те уверявам, че през цялото това време локализаторите не създадоха абсолютно никакъв проблем — за разлика от Чуенг Хо. Тези играчки са толкова полезни, сър. Нищо не минава незабелязано покрай тях. Ще поемем рискове, ако не ги използваме.
— И какви?
Нау забеляза лекото изненадано сепване на събеседника си.
— Хм. Ами опасности, които няма да открием, защото не използваме локализаторите. Само погледни днешното заседание.
На екрана се появи кратък преглед на всички настоящи грижи за сигурността: опитите на Гонле Фонг да получи автоматизирани системи за дестилационните, снабдяващи черния пазар; перверзната привързаност, която много хора изпитваха към Паяците — трогателна загриженост, но и потенциален проблем при започването на истинските действия; същинските размери на параноята на Анне.
— Знам, че я наблюдавате, сър — продължи Ритцер, — но смятам, че тя се променя. Не става въпрос единствено за системата за автоматични врати. Започва да проявява обезпокоително чувство за собственост към нейните „умни глави“.