Томас Нау вече познаваше собствените си владения по-добре отколкото всеки Пастир в историята на Новородените. С помощта на локализаторите съгледвачите на Ритцер можеха да предоставят данни за местоположението и емоционалното състояние — дори за познанията — на всеки в Хамърфест. След време той осъзна, че е трябвало да започне този експеримент много отдавна.
Езр Вин. Вероятно с него можеше да се постигне повече. Нау отново проучи биографията на младежа. И при следващото заседание беше подготвен. Срещата се проведе по обичайното време. Бяха само двамата, но Спекулантът вече беше свикнал с взаимоотношенията им. Вин пристигна в кабинета на Нау, за да обсъдят обобщените данни от докладите през последните десет дни, както и напредъка на групите „умни глави“, чиято работа бе насочена към изучаване на света на Паяците.
Томас разреши на Спекуланта да бърбори. Слушаше, кимаше с глава и задаваше уместни въпроси… и същевременно следеше анализите, които преминаваха през визьора му. Невероятно! Локализаторите се носеха във въздуха, прилепваха към стола на Вин, дори към кожата му и предаваха данните на „Невидимата ръка“. Там програмите ги обработваха и изпращаха резултатите обратно, към шлема на Нау, като насищаха кожата на Вин с цветове, които отразяваха галваничната реакция, температурата и потенето на тялото му. Обикновени графики около лицето му отбелязваха пулса и дишането. Малко вмъкнато прозорче показваше какво вижда Вин от мястото си от другата страна на писалището и с червени линии маркираше всеки негов поглед. Двама от съгледвачите на Брюхел бяха определени за проследяване на разговора и анализът летеше като легенда в горната граница на полезрението на Нау. Субектът е отпуснат до двайсет процентила от нормалното ниво на разговор. Субектът проявява доверие, но е предпазлив и не изпитва съчувствие към Пастира. В настоящия момент субектът не се опитва да отхвърли натрапчива мисъл.
В по-голяма или по-малка част Нау щеше да отгатне същото, но пълнотата на добавените подробности беше по-удачна и от най-добре проведения мек разпит, тъй като субектът нямаше представа, че е подложен на изпитание.
— Значи стратегическата ни политика вече е по-ясна — заключи Вин, без изобщо да се досеща за двойствения смисъл на разговора. — Педуре и Сродниците имат сериозни предимства в изстрелването на ракети и ядреното въоръжение, но неизменно отстъпват пред Съглашението в програмирането и компютърните мрежи.
— Сродниците са просто диктатори — вдигна рамене Нау. — Нали казахте, че в Зората на цивилизацията тираните не са развивали компютърните мрежи.
— Да — Субектът реагира, потискайки вероятно някаква подигравка. — Тук положението е подобно. Знаем, че планират да нанесат първия си удар малко след угасването на слънцето и това обяснява свръхразработването на оръжия. От страна на Съглашението, Шерканер Ъндърхил толкова усърдно усъвършенства автоматиката, че Педуре просто не може да го настигне. Честно казано, мисля, че сме изправени пред критична ситуация, Пастирю — Субектът е искрен в твърдението си. — Цивилизацията на Паяците откри закона за противоположните квадратни числа само преди няколко поколения. Съответно математиците им изостават значително от колегите си по време на Зората на цивилизацията. Сродниците обаче са напреднали доста в изстрелването на ракети. Ако проявят една десета от любопитството на Шерканер Ъндърхил, ще ни открият след по-малко от десет години.
— Преди да сме установили пълен контрол над компютърните им мрежи?
— Именно, сър.
Точно това твърдеше и Джау Ксин, позовавайки се на изводите на своите специални „умни глави“. Жалко! Поне очертанията на края на Изгнанието започват да прозират… Междувременно:
Бдителността на субекта намалява. Нау се усмихна самодоволно. Смяташе да разтърси предводителя Вин. Кой знае, може наистина да успея да го изработя! Във всеки случай реакцията на Вин ще бъде интересна. Нау се облегна назад и се престори, че наблюдава разсеяно сферата с бонзай, увиснала над писалището.
— Години наред изучавах Чуенг Хо, господин Вин. Не подхранвам неосъществими мечти. Вие, хората, разбирате различните пътища на човечеството по-добре от всяка заседателна група.
— Да, сър.
Субектът още е спокоен, но забележката предизвика искреното му съгласие. Нау вдигна глава.