37.
— Трябва да се видим отново.
— … Добре. Виж, Фам, не вярвам на тези лъжи, с които ме засипа Нау.
— Е, всеки се опитва да напише собствената си версия за миналото. Главното е, че трябва да те науча как да се държиш по време на подобни проучвателни разговори.
— Съжалявам. Дори за миг се изплаших, че ни е хванал.
Гласът на младежа тихо жужеше в ухото на Фам. Езр Вин беше усвоил добре техниката за разговор по тайната им свързочна линия. Беше станал толкова добър, че Фам улови смаяната му интонация.
— Обаче се справи отлично. С малко допълнителни упражнения ще станеш още по-добър.
Двамата разговаряха още няколко минути, докато уточнят кога да се срещнат и да измислят история за прикритие. А когато преустановиха връзката, Фам се замисли за днешните събития.
Проклятие! Днес едва избегнаха истинската катастрофа… Или просто я отложиха във времето, Фам се понесе из тъмната стая, насочил поглед през километричната бездна, която го делеше от Диамант Едно и Хамърфест. Навсякъде там вече бъкаше от задействани локализатори, въпреки че МРИ-скенерите в клиниката за фокусиране стопиха мигновено всичките в тяхна близост. Вкарването на локализатори в Хамърфест беше пробив, очакван с години, но… Ако не бях заглушил данните, които локализаторите предаваха за състоянието на Вин, всичко щеше да пропадне. Фам беше сигурен как Пастирът ще вкара в употреба новите играчки. По подобен начин, макар и не толкова повсеместно, постъпи и при въвеждането на локализаторите в лагера на Чуенг Хо. Но нямаше как да предположи, че Нау ще има такъв дяволски късмет в избора на думи. Почти десет секунди момчето беше напълно уверено, че той е разкрил заговора им. Фам заглуши доклада на съгледвачите за тази реакция, а и самият Вин се преструваше доста добре, но все пак…
Никога не съм мислел, че Томас Нау знае толкова много за мен. През годините Пастирът често твърдеше, че е голям почитател на „гигантите в историята“ и винаги включваше сред имената и това на Фам Нувен. Всеки път на Фам му се струваше, че Нау просто се опитва да намери допирни точки с Чуенг Хо. Но вече не беше толкова убеден. Докато Томас Нау беше погълнат от „четенето“ на Езр Вин, Фам подложи на същата диагностика реакциите на Пастира.
Томас Нау наистина се възхищаваше от представата, която си бе изградил за историческата личност Фам Нувен. Неизвестно защо чудовището смяташе, че той и Фам Нувен си приличат. Той ме нарича „Носителя на реда“. Звучеше странно. Фам никога не се бе сетил да използва това словосъчетание, но всъщност желаеше хората да го приемат точно по този начин. Обаче между нас няма нищо общо. Не си приличаме. Томас Нау убива и заради удоволствието от самото убийство. А аз винаги съм се стремял да прекратя убийствата, да сложа край на варварщината. Ние сме различни!
Фам прогони от съзнанието си глупавите мисли. Но фактът, че Нау разполага с такава част от истинската история, наистина беше удивителен. През последните 10 Ксек Фам надзърташе над рамото на Вин, докато младежът прочете повечето разкази. Фам вече изтегли всички данни от работната памет на Вин и ги прехвърли в определената памет на мрежата от локализатори. През следващите Мсек щеше да проучи цялата история.
Поне това, което видя досега, бе… любопитно. Дори повечето факти бяха верни. Но истина или лъжа, това не беше благоговейната митология, сътворена от Сура Вин за историята на Чуенг Хо. Не беше лъжата, която прикриваше долното предателство на Сура. А как ли ще приеме историята Езр Вин? Фам вече прояви прекалено доверие към Вин. Младежът беше съвсем неотстъпчив по въпроса за Фокуса. Той просто не желаеше да преустанови мрънкането си за „умните глави“. Странно. През целия си живот Фам неизменно подхранваше заблудите и на луди, и на подлеци, и на Клиенти, дори и на Чуенг Хо… А сега присъединяването към манията на Вин го изтощаваше. Вин изобщо не си даваше сметка какви чудеса може да сътвори Фокусът.
А и в архивите на Нау имаше неща, които затрудняваха Фам да скрие истинските си намерения от момчето. Фам се съсредоточи отново във версията на Нау за историята му. Четеше разказ след разказ, като проклинаше написаните лъжи, които го превръщаха в чудовище. Потрепваше, когато преразказаното беше вярно, дори ако не беше разполагал с никаква друга възможност за действие. Беше странно да види отново истинското си лице. Някои от видеозаписите със сигурност не бяха подправени. Фам направо усещаше думите на речите си, докато те си проправяха път нагоре през гърлото му и изскачаха от устните му. Спомени нахлуха в главата му. Прекрасните годините, когато почти всеки полет водеше до контакт с Търговци, които разбираха в какво може да се превърне една междузвездна търговска цивилизация. Радиосъобщенията предварително предаваха съобщението му. Изпреварващият ефект беше полезен. Откакто малкият принц Фам бе поверен в ръцете на пътуващите търговци измина почти едно хилядолетие, а планът на живота му се приближаваше към своя успех. Идеята за истински Чуенг Хо, които покриват почти цялото Обитавано от хора космическо пространство. Навсякъде чуха съобщението му — от световете в Далечния край, където така и не стигна, до самото сърце на Обитаваното от хора космическо пространство, дори на старата Земя. Навсякъде проумяха представата му за достатъчно трайна и влиятелна организация, способна да спре дори Колелото на съдбата. Е, много от тях не осъзнаха повече от Сура. Това бяха хора с „практичен ум“, заинтересувани единствено от трупането на богатства, от осигуряване на печалба за самите себе си и за своите фамилии. Но тогава Фам си въобразяваше — И Боже, все още искам да вярвам в това! — че по-голямата част от хората възприемат с вяра неговата велика цел. Идеята, която самият Фам проповядваше.