През хиляда години реален живот Фам беше оставил съобщение — един план за Среща, по-грандиозна от всяка предишна, на място и във време, когато новите Чуенг Хо щяха да обявят Мир в Обитаваното от хора космическо пространство и да дадат съгласието си да служат на неговата кауза. Самата Сура Вин избра мястото за срещата.
Намджем.
Наистина, Намджем се намираше далеч от сърцето на Обитаваното от хора космическо пространство, но пък беше близо до търговския център на Чуенг Хо. Търговците, които по всяка вероятност щяха да участват в нея, се намираха на относително близки разстояния. Беше им необходимо по-малко от хилядолетие в камерата за летаргичен сън. Поне Сура изтъкна тези причини за своя избор. И през цялото време неизменната недоверчива усмивка не слизаше от лицето й, като че ли правеше услуга на бедния Фам.
В крайна сметка още един повод му даде основание да се съгласи срещата да се проведе на Намджем. Сура беше пътувала толкова малко. Нейните планове винаги заемаха централно място в проектите на Фам. Минаваха десетилетия, векове… При краткотрайния й летаргичен сън, дори с намесата на най-съвременната медицинска технология в цялото Обитавано от хора космическо пространство, Сура Вин беше неизмеримо стара. Може би на петстотин или шестстотин години реален живот. През последния век преди Срещата възрастта й личеше вече дори в съобщенията. Ако Срещата не се състоеше на Намджем, Сура Вин може би никога нямаше да стане свидетел на успеха, за който Фам работеше толкова дълго. Може би никога нямаше да се увери колко е бил прав. Тя беше единственият човек, на когото имах пълно доверие.
И старият, толкова стар гняв заля Фам, както и спомените…
Най-важната от всички срещи. В известен смисъл всички планове и стремежи на Фам и Сура се свеждаха до този единствен, изключителен момент. И не беше изненадващо, че пристигането на поканените беше разчетено до последната минута. Вместо да се точат едно-две десетилетия, пет хиляди космически кораба от над триста свята се приближаваха към Намджем с разлика от няколко Мсек във времето на приземяване.
Някои от тях бяха излетели почти преди цял век — от Канбера и Торма. Имаше кораби от Стрентманиан и Киеле, от светове, чиито етноси вече се бяха превърнали в съвсем отделни раси. Някои се приземяваха от толкова далеч, че бяха чували за Срещата единствено по радиото. Дори три кораба идваха от старата Земя. Не всички пратеници бяха истински Търговци. Вероятно една трета от цивилизациите на някои от тях щяха да загинат през времето, необходимо за отиване и връщане.
Подобна среща не можеше да бъде отменена или отложена. Дори разтварянето на самия Ад нямаше да я провали. И все пак Фам, излетял преди десетилетия, разбираше, че за населението на Намджем Адът се е отворил.
Командирът на флотилията на Фам беше само четирийсетгодишен. Вече видял дузина светове, той трябваше да се досети. Но все пак беше роден на Намджем.