— На Намджем е съществувала цивилизация още преди вие да сте навлезли в Епохата на мрака, сър. Хората знаят как да оправят нещата. Как е възможно подобно нещо? — и той смаяно се втренчи в анализа, пристигнал с последното съобщение на Сура Вин.
— Седни, Сами — Фам свали от стената стол и направи знак на събеседника си да седне. — Аз също прочетох доклада. Симптомите са класически. През последното десетилетие съотношението на системния застой постоянно се е увеличавало из целия Намджем. Виж тук, трийсет процента от бизнес контактите между външните луни са прекратени, който и период да погледнеш.
Целият хардуер работеше в непрекъснат режим, но системата беше толкова сложна, че програмата не успяваше да обработи данните. Сами Парк беше един от най-добрите хора на Фам. Той разбираше причините, които се криеха зад всички синтетични вярвания на новите Чуенг Хо — и все още ги подкрепяше. Дори можеше да се превърне в по-убеден последовател на Фам и Сура — дори по-предан от първородните деца на Фам, които често проявяваха предпазливостта на майка си. Но Сами беше напълно объркан.
— Несъмнено управниците на Намджем осъзнават опасността. Те знаят всичко, което човечеството е узнало някога за стабилността. И имат по-добра автоматика от нас. Със сигурност след няколко Мсек ще чуем, че са се оправили.
Фам сви рамене. Не искаше да признае скептицизма си. Намджем беше толкова развит, толкова дълго. Но на глас каза:
— Сигурно. Но знаем, че разполагат с трийсет години, за да закрепят положението — и посочи доклада на Сура. — Все пак проблемите се задълбочават… — тогава забеляза изражението на Парк и смекчи тона си: — Сами, почти четири хиляди години Намджем е съхранил мира и свободата. Никоя друга клиентска цивилизация в цялото Обитавано от хора космическо пространство не може да се похвали с такъв подвиг. Точно затова става дума. Без помощ дори те няма да съществуват вечно.
Сами отпусна рамене.
— Но те са избегнали унищожителните бедствия. Не е имало биологични или ядрени войни. Правителството все още е гъвкаво и отзивчиво. Просто са се появили няколко проклети технически проблема.
— Но това са технически симптоми, Сами. За проблеми, които правителството разбира прекалено добре. Убеден съм. — И не мога да направя абсолютно нищо! Припомни си цинизма на Гунар Ларсон. До известна степен и този разговор замираше в същата задънена улица. Но Фам Нувен имаше достатъчно време да обмисли възможните решения. — Гъвкавостта на управниците ще доведе до техния живот или тяхната смърт. Те са приели натиска за усъвършенстване преди векове. Гениалността, свободата и познанията на миналото са ги запазили досега, но в крайна сметка усъвършенстването е предизвикало точката на пречупване. На луните-мегаполиси са изградени най-големите мрежи в цялото Обитавано от хора космическо пространство, но те също са задръстени.
— Но ние знаем… исках да кажа, те знаят това. Отдавна е определен пределът на безопасност.
Намджем беше върховата точка на разпределителната автоматика. И всяко десетилетие носеше подобрения. С всяко десетилетие правителството задоволяваше нуждите от усъвършенстване на разпределението на ресурсите, както и границите на безопасните ограничения. Спиралата, която водеше надолу, бе много по-гъвкава от песимизма на Карл Маркс и Хан Су от Зората на цивилизацията. Но можеше да се открие бегла връзка с идеите на Манкур Олсън. Правителството не направи опит да поеме пряко управление. Свободното предприемачество и индивидуалното планиране даваха много по-добри резултати. Но ако се избегнеха всички класически капани на корупцията, централизираното управление и безумните инвестиции, все пак…
— Накрая се стига до провал. Правителството трябва да се намеси пряко. Дори при отстраняване на всички други заплахи, сложността на собствените ви постижения постепенно ще ви повлече надолу.
— Да, разбирам — отклони поглед Сами.
Фам синхронизира шлема си, за да проследи очите на по-младия мъж — Тарелск и Марест, двете най-големи луни. Населението на всяка прехвърляше два милиарда души. Два диска, блеснали от светлините на градовете, които бавно се плъзгаха пред своята планета-майка. А тя сама по себе си представляваше най-големият парк в Обитаваното от хора космическо пространство. Но накрая гибелта на Намджем идеше да дойде внезапно, светкавично. Слънчевата система Намджем нямаше да бъде естествено опустошена като астероидните колонии в началото на Космическата ера. Но луните-мегаполиси се нуждаеха от високи технологии за поддържане живота на милиардното население. Всяко голямо бедствие можеше лесно да се превърне в широкомащабна системна война. Не една цивилизация беше загинала след подобен погром. Сами наблюдаваше гледката — мирна, удивителна, остаряла с векове. После промълви: