За двайсет години някогашният незабележим упадък в Намджем беше надхвърлил тревогите и икономическата рецесия. Досега правителството беше сменяно три пъти. Всяко следващо възнамеряваше режимът да бъде „по-ефикасен“. И всеки път отваряше път за по-радикални социални и технически нововъведения — идеи, претърпели провал в стотици други светове. И с всяка стъпка надолу плановете на приближаващата се флотилия ставаха по-щателни.
Вече измираха хора. На милиарди километри разстояние от Намджем екипажите на флотилиите наблюдаваха започването на първата в системата война. И буквално я видяха с просто око. Експлозиите се измерваха с гигатонове, за да се свалят поредните управници, оттеглили се с две трети от автоматизираната индустрия на външните планети. След взривовете остана само една трета от индустрията, но беше под строгия контрол на режима в мегаполисите.
Флотският командир Сами Парк докладва на заседание:
— Алджин се опитва да организира евакуация на повърхността на планетата. Мареск е на ръба на глада. Продуктопроводите от външната система ще се изпразнят няколко дни преди нашето пристигане.
— Пъновете от правителството на Мареск явно смятат, че все още управляват действащ концерн. Ето анализите… — намесилият се говореше достатъчно свободно несе.
Имаха двайсет години, за да синхронизират общия си език. Този флотски командир беше млад… човек… от старата Земя. За осем хилядолетия планетата-майка беше обезлюдявана четири пъти. Без съществуването на дъщерните светове човешката раса отдавна щеше да е изчезнала. А тези, които сега населяваха Земята, бяха странни създания. Нито един от техния вид не беше стигал толкова далеч от центъра на Обитаваното от хора космическо пространство. Сега обаче флотилията им навлизаше в системата на Намджем, като корабите на старата Земя летяха едва на десет светлинни секунди разстояние от флагмана на Фам. Те участваха наравно с всички останали, докато крояха планове за Избавлението, както го наричаха.
Сами учтиво изчака, докато се увери, че другият е свършил изложението си. После кимна:
— Тарелск вероятно ще се превърне в място на първото мегаунищожение, въпреки че не можем да определим със сигурност причините.
Фам седеше в заседателната зала до Сами. Той се възползва от мястото си и се намеси в разговора, преди някой друг да успее да отвори уста.
— Дай ни обобщените данни за местоположението на Сура, Сами!
— Търговец Вин все още се намира на основния астероиден пръстен. Тя е на около две хиляди светлинни секунди от сегашното ни местоположение…
Ще бъде необходимо кратко време, преди Сура да вземе водещо участие в проекта.
— … Разполага с достатъчно полезни данни от разузнаването, но лагерът й е унищожен, както и доста от корабите й…
Сура притежава доста имения в пръстена. Несъмнено в момента е в безопасност.
— … Препоръчва Великата среща да се проведе на Зева Бризго.
Секундите се точеха бавно, докато всички очакваха някой да изкаже мнението си по въпроса. Двайсет секунди. Екипажът на флотилията от старата Земя мълчеше, но може би просто проявяваха учтивост. Четирийсет секунди, флотският командир на стрентманианите се изправи женствено:
— Никога не съм чувала това име Зева Бризго — и тя протегна ръка в знак, че не се отказва от времето си за изказване. — Добре, видях — и се изсмя горчиво. — Предполагам, че изключителната плътност на мястото в астероидния пръстен не подлежи на обсъждане. Отлично, но можем да изберем дължина, близка до местоположението на именията на Търговец Вин, и да се съберем всички там… след като свършим с Избавлението.
Бяха прекосили дузини, а някои от тях и стотици светлинни години. А сега Великата среща трябваше да се проведе в пусто пространство. Фам положи не малко усилия през закъснението във времето, с което се осъществяваше връзката, за да се противопостави на предложението на Сура. Събирането на неутрално място беше равностойно на признание за провал. Когато редът за изказване на „Далечен взор“ дойде, Фам стана на крака.