— Мултигигатонни експлозии около Мареск! — аналитикът се стараеше да прикрие вълнението в гласа си. — Нашите кораби близо до повърхността… Мили Боже! Няма ги!
Корабите заедно с над милиардното население на мегаполиса бяха изчезнали.
Сами Парк седеше смразен, с втренчен в екрана поглед. Фам осъзна, че трябва да поеме командването. Но след миг Сами се наведе напред, опъвайки предпазните колани, и произнесе високо и решително:
— Тран, Ланг, по местата! Търсете нашите кораби!
— Изключване на фаровете — сега! — разнесе се друг глас.
Фам усети познатата лекота при пропадането след изключването на основния фар на „Далечен взор“. Визьорът на шлема му показваше всичките трийсет кораба от флотилията му. Всички изключиха фаровете си в рамките на сто милисекунди от определения момент. Тарелск се носеше на по-малко от четири километра пред тях — толкова близко, че не приличаше на луна или планета, а наподобяваше пейзаж, ширнал се до хоризонта във всички посоки. Преди пристигането на човечеството Тарелск беше просто още един мъртъв, осеян с кратери спътник, малко по-голям от земната Луна. Но както на Луната, и тук икономиката на транспорта й донесе величие. Осветени от света Намджем, пасторалните пейзажи се редуваха с изкуствените високи планини на Тарелск. А за разлика от старата Луна този свят никога не беше преживявал предизвикан от хората катаклизъм… досега.
— Скорост на снижение петдесет и пет метра в секунда. Разстояние трийсет и пет хиляди метра.
Съвсем умишлено се спускаха толкова ниско, така че противниковата страна да не може да ги атакува, без да разруши и собствените си оръжия. Но това безумно правителство току-що унищожи един милиард души!
— Сами! Спускай кораба! Кацни някъде!
— Хм… — очите на Сами се впиха в неговите и сега той също разбра.
Но беше прекалено късно. Всички системи изключиха. Визьорите в шлемовете им угаснаха. За първи път в живота си Фам Нувен усети физически люлеенето на космическия кораб. Корпусът и защитният щит — милиони тонове — поеха и омекотиха удара, но нещо ги смазваше. Фам погледна към командния мостик. Навсякъде се носеха гласове, които докладваха, без обаче да са подложили информацията на проверка и анализ.
— Включи ядрените оръжия! За Бога!
Един по един екраните на видеостената отзад започваха да просветват. Пейзажът на Тарелск и надвисналото над него небе бавно изпълваха екраните. „Далечен взор“ се въртеше с безброй обороти в секунда. Някои от младшите аналитици се бяха измъкнали от предпазните колани.
— Вдигнете оръдията! Включете аварийните системи! — изкрещя Сами.
На единствената работеща видеостена отново се появи изглед към Тарелск — рампи, кули и куполи сред обработваеми земи. Тарелск беше толкова огромен, че вероятно щеше да оцелее и без земеделската помощ от външната система. И те падаха право към него с… петнайсет метра в секунда? Шлемът му не работеше и той не можеше да провери скоростта на снижение.
— Колко бързо падаме, Сами?
Командирът на неговия флагмански кораб поклати глава.
— Нямам представа. Улучиха ни почти по средата. Скоростта на снижение не би трябвало да надвишава двайсет метра в секунда.
Но нямаше как повече да забавят скоростта, с която въртящият се разбит кораб пропадаше. Екипажът на Сами трескаво се опитваше да установи връзка с останалите членове на борда, както и с другите кораби от флотилията. Фам седеше, слушаше и наблюдаваше. Всичките трийсет кораба бяха атакувани. „Далечен взор“ съвсем не беше най-повреденият или най-изправният. А докато докладите се точеха, гледката се въртеше, въртеше се… и се приближаваше. Фам виждаше пораженията от удара. Безумците от Тарелск бяха помели някои от собствените си съоръжения при атаката. Боже!… Както и старите кули с офиси, които той и Сура бяха купили през първия век.
При катастрофа можеше да се очаква всичко — от огъване на корпуса с по един милиметър в секунда, което представляваше интерес предимно за службите за сигурност на доковете, до ослепителна експлозия, унищожаваща астероиди и изпаряваща екипажа на кораба. Сблъсъкът на „Далечен взор“ с Тарелск беше нещо средно между двете възможности. Огромната маса на космическия кораб се вряза в херметичните куполи и многоетажните резиденции със скорост, която не надвишаваше бързината на човек, тичащ при гравитация от 1 G.