Енергийният стол на Сура повече приличаше на подвижна болнична стая отколкото на мебел. Ръцете й конвулсивно подскачаха нагоре, немощни дори при нулева гравитация.
— Не, Фам — каза тя. Очите й бяха ясни и зелени както винаги — очевидно изкуствени или трансплантанти. Гласът й определено беше синтетичен, но Фам долови в интонацията й обичайната насмешка. — Великата среща трябва да вземе решение, нали помниш? Никога не сме били единодушни за плановете ти. Смисълът на идването тук беше този въпрос да се постави на гласуване.
От първите години, когато се увери, че Фам никога няма да се откаже от мечтата си, Сура неизменно повтаряше това твърдение. О, Сура! Не искам да те наранявам, но ако се наложи моята гледна точка да разбие напълно твоята, така да бъде!
Лагерът, който Сура беше изтеглила на буксир в средата на Зева Бризго, беше огромен дори в сравнение с именията й преди погрома. Корабите от всички оцелели флотилии можеха да се приземят тук, а Сура беше осигурила безопасна ивица на повече от два милиона километра в околовръст.
В центъра на лагера беше изградена заседателна зала с нулева гравитация. Вероятно историята не познаваше друга с подобни размери. Мсек ги деляха от започването на най-голямата, единствената Среща на Търговците, провеждана някога. Вероятно втора такава нямаше и да се състои. Фам открадваше всяка възможна Ксек от разписанието за спасителните работи, за да участва в организацията. Всеки ден установяваше нови контакти. Вършеше неща, за които не би стигнал и цял век от досегашния му живот. По някакъв начин трябваше да убеди недоверчивите — толкова многобройни. В общи линии те щяха да спазват благоприличието, но бяха толкова умни и предпазливи. Много от тях бяха дори негови потомци. Тяхното възхищение — и дори тяхната привързаност — изглеждаха искрени, но Фам никога не знаеше със сигурност колко от тях наистина вярват в каузата му. Той проумя, че е напрегнат до краен предел — повече отколкото при битка или дори при трудна търговска сделка. Както и да е, успокои се той. Цял живот чакаше този момент. Съвсем нормално е да е изнервен, след като от върховното изпитание го делят само Мсек.
Последните Мсек преди Срещата протекоха в отчаяно уточняване на графиците. Слънчевата система на Намджем все още не разполагаше с пълна автоматика. Със сигурност още поне едно десетилетие външната помощ щеше да бъде необходима, за да удържи положението от повторен провал и да предотврати пръкването на още опортюнисти. Но Фам искаше неговите хора да присъстват на Срещата. Сура не се присмя на желанието му. Двамата съставиха график за пристигането на екипите му в лагера, без да излагат на опасност стабилността на новото правителство на Намджем.
И най-после времето на Фам настъпи. Неговата единствена, най-голяма възможност да осъществи мечтата си. Той погледна към огромната зала през тънките завеси на входа. Сура току-що бе представила Фам и се отдалечаваше от трибуната. От всички страни се разнесоха аплодисменти.
— Божичко! — промълви Фам.
— Нервен ли сте, сър? — попита зад гърба му Сами Парк.
— Ужасно!
Всъщност само веднъж досега беше изпитвал подобен ужас… когато малкото момче стъпи на борда на космическия кораб и за първи път се изправи срещу Търговците на Чуенг Хо. Той се обърна и погледна командира на флагмана си. Сами се усмихваше. След Избавлението на Тарелск изглеждаше по-щастлив отвсякога. Много неприятно. Повече няма да лети в космоса, или поне не с моята флотилия. Хората, спасени от екипа му, наистина бяха членове на собственото му семейство. И тази негова хитра малка пра-пра-праплеменница. Джун беше добър човек, но тя имаше собствена представа как Сами трябва да прекара живота си.
Сами му отдаде чест и прошепна:
— Късмет, сър!
И тогава Фам разтвори завесите на входа. По пътя към трибуната мина покрай Сура. Нямаше време да й каже нещо, нито да чуе отговора й. Само нейната крехка ръка погали бузата му. Той се приближаваше към централната платформа, а около него аплодисментите избухваха като взривове. Запази спокойствие! Разполагаше с поне двайсет секунди, преди да започне речта си. Деветнайсет… Осемнайсет… Великата зала беше почти седемстотин метра по диагонал, построена като аудитория според най-старата традиция. Публиката беше разположена удобно по вътрешната част на залата, като образуваше почти затворена сфера от човешки лица. Всички погледи бяха втренчени в малката ораторска трибуна. Фам се огледа — наляво, надясно, нагоре, надолу. От всички посоки го наблюдаваха човешки очи. Грешка. Имаше и отвесна ивица празни седалки, почти сто хиляди — за Чуенг Хо, загинали сред руините на Мареск. Сура настоя местата да останат незаети в памет на мъртвите. Фам даде съгласието си, но знаеше, че по свой начин с тази постъпка Сура иска да напомни на присъстващите, че предложението на Фам може да изисква ужасна цена.