Фам стигна до трибуната и вдигна ръце. Докъдето му стигаше погледът, Чуенг Хо отвръщаха на поздрава му. След секунда аплодисментите им станаха още по-бурни. Дори през визьора Фам не различаваше ясно лица. От това разстояние само можеше да гадае за израженията им. Но сред присъстващите имаше и жени. На места сред публиката те бяха единици. Другаде броят им се изравняваше с този на мъжете. А при стрентманианските Чуенг Хо те бяха преобладаващо мнозинство. Вероятно трябваше да привлече повече от тях на своя страна. Обаче все още не можеше да се отърси от предразсъдъците на средновековна Канбера и Фам никога не беше разсъждавал как да спечели на своя страна жени.
Той разпери пръсти и размаха ръце, докато постепенно приветствията стихнаха. Пред очите му се нижеха сребристите думи на речта му. Години наред и Мсек през Избавлението беше обмислял тази реч. Беше полирал всеки нюанс, всяка дума…
И изведнъж установи, че няма нужда от малките сребърни глифи. Очите на Фам огледаха събралите се наоколо хора и той започна без всякакво усилие:
— Близки мои!
В залата се възцари почти пълна тишина. Милиони лица го гледаха отгоре, отдолу, от всички страни.
— Сега чувате гласа ми само с едносекундно закъснение. Тук, на Срещата, ще чуем всички Чуенг Хо, дори тези от далечната Земя. За първи, и може би за един-единствен път ние имаме възможност да видим какви сме. И да решим какви искаме да бъдем. Тук, в Намджем, ние преобърнахме Колелото на историята. На безброй светове човечеството е воювало и дори е предизвиквало собственото си унищожение. Единствено разстоянието и времето са спасили нашата раса. Но досега те също така са осъждали хората да повтарят грешките си. Старите истини все още са валидни: без помощта на друга цивилизация нито една отделна група от кораби и хора не може да възстанови технологичното си ниво. Но същевременно без външна подкрепа нито една неотстъпчива цивилизация не може да съществува… — той замълча и по лицето му плъзна бегла усмивка. — Следователно има надежда. Ако двете половини на човечеството се обединят, заедно ние ще победим времето — той се огледа и извика във визьора си увеличените лица на отделни индивиди. Слушаха го. Щяха ли най-после да се съгласят? — Обединеното човечество може да пребъде завинаги… ако успеем да превърнем Чуенг Хо в нещо повече от Търговци и Клиенти.
Фам не помнеше много от истинското произнасяне на речта си. Идеите и настоятелните молби отдавна се бяха вкоренили дълбоко в съзнанието му. Вниманието му изцяло беше насочено към лицата на присъстващите — по някои четеше надежда, но в израженията на мнозинството преобладаваше недоверчива предпазливост. Накрая той подчерта, че решението ще бъде гласувано, че това е всичко, за което ги моли.
— И така, без вашата помощ ние със сигурност ще загинем, ще бъдем смазани от същото това колело, унищожило толкова цивилизации на наши Клиенти. Но ако за миг отклоните вниманието си от Търговията в момента, ако инвестирате в бъдещето, ние ще можем да осъществим всяка наша мечта.
Ако залата беше построена на повърхността на планета, Фам щеше да се спъне при слизането от трибуната. И щеше да се наложи Сами да го подхване след скриването му зад завесите на входа. Над главите им аплодисментите като че ли се увеличаваха.
Сура беше останала в преддверието, но няколко познати лица заобиколиха Фам — Ратко, Бутра и Кюо. Неговите първородни деца. Сега бяха по-възрастни от собствения си баща.
— Сура!
Столът й тихо засъска и тя се понесе към тях.
— Ще получа ли поздравления за речта си? — усмихна се Фам.
Още се чувстваше зашеметен. Той се протегна и нежно пое ръцете на Сура. Беше толкова крехка, толкова стара. О, Сура! Това трябваше да бъде нашият звезден миг! Тя нямаше да доживее до техния триумф. Беше толкова стара, че можеше да го приеме единствено като провал. Никога нямаше да види с очите си сбъдването на мечтата, към която се бяха стремили.
Ръкоплясканията над тях се увеличаваха. Сура вдигна глава и каза: