— Да, във всеки случай се справи по-добре, отколкото предполагах. Впрочем, ти винаги си постигал повече, отколкото някой може да си представи — синтетичният й глас успя да прозвучи едновременно тъжно и гордо. Тя се отдалечи от преддверието и глъчката зад завесите. Фам я последва и аплодисментите заглъхнаха. Тогава Сура продължи: — Разбираш, че до голяма степен късметът ти се усмихна, нали? Никога нямаше да постигнеш този успех, ако Намджем не се беше разпаднал точно при пристигането на флотилиите.
— Наистина, имах късмет — сви рамене Фам. — Но случилото се доказва думите ми, Сура! И двамата знаем, че подобна катастрофа води до унищожение. А ние спасихме този свят.
Видимата част от тялото на Сура беше облечено в подплатен бизнес костюм, който не успяваше да прикрие болезнената слабост на крайниците й. Но времето не беше засегнало ума и волята й, поддържани от медицинската апаратура в стола й. Сура поклати глава толкова енергично и почти толкова естествено колкото през годините, когато беше млада жена.
— Кого си спасил? За теб може би няма значение, но милиарди все пак загинаха. Бъди честен пред самия себе си, Фам. Организирането на тази среща ни отне едно хилядолетие. Подобно събитие не може да се провежда всеки път, когато някоя цивилизация се хлъзне по наклонената плоскост. Ако цялото население на Мареск беше спасено, петте хиляди кораба нямаше да са достатъчни. Цялата система щеше да се изправи на ръба на възможностите си и пред още по-голяма катастрофа в близко бъдеще.
Фам беше мислил за всичко това. Мсек преди Срещата беше оборвал всевъзможни доводи в тази насока.
— Но в Намджем условията за спасение са възможно най-тежките, с които можем да се сблъскаме, Сура. Древна цивилизация с традиции, цивилизация, която използва всички ресурси на слънчевата система. Много по-лесно щяхме да помогнем на един свят, застрашен от биологична зараза или дори тоталитарна религия.
Сура поклати отново глава. Дори сега отхвърляше аргументите на Фам.
— Не, в повечето случаи има различия, но по-често нещата няма да се развиват като на Канбера. И тези разлики ще са записани с кръвта на Търговците. За едно си прав. Без сборната флотилия цивилизацията в системата Намджем щеше да загине. Някои хора пак щяха да оцелеят в света Намджем. Може би дори единици от населението на астероидния пръстен щяха да оживеят. Историята винаги се повтаря отново и един ден тук отново ще възникне цивилизация, дори от външни колонизатори. Ти прехвърли мост над бездната, зейнала пред тях, и милиарди с пълно право са ти признателни… Но за да се възстанови функционирането на системата ще са нужни години внимателно управление. Може би тук — ръката й се вдигна към залата на Срещата — това ще бъде осъществено, а може би не. Знам само, че не е възможно да го правим през цялото време и за цялата вселена.
Сура направи нещо и столът й със съскане спря пред него.
Тя се обърна, протегна ръце и ги постави на раменете на Фам. И внезапно той изпита най-странното усещане — почти като кинестетична памет — докато гледаше лицето й, а ръцете й лежаха на раменете му. Спомените бяха много отпреди двамата да станат партньори, много преди да станат любовници. Един спомен от първите мигове, прекарани на „Рипрайз“. Сура Вин, младата сериозна жена. Имаше моменти, когато тя го сграбчваше за раменете, опитваше се да го задържи неподвижен достатъчно дълго, за да го накара да проумее нещо, което неговият млад варварски ум предпочиташе да пренебрегне.
— Фам, не разбираш ли? Ние покорихме цялото Обитавано от хора космическо пространство, но не можем да управляваме цели цивилизации. За подобно начинание ти е необходима раса от влюбени в теб роби. А ние, Чуенг Хо, никога няма да се превърнем в такива!
Фам се застави отново да погледне Сура в очите. Тя излизаше с този аргумент от самото начало и никога не се поколеба да го използва. Трябваше да предвидя, че някой ден ще стигнем и дотук! Сега тя щеше да загуби, а Фам не можеше да й помогне по никакъв начин.
— Съжалявам, Сура. Когато произнасяш речта си, ще имаш възможност да кажеш същото на милиони хора. Много от тях ще ти повярват. След това всички ще гласуваме.
И… и за първи път от всичко, което видя във Великата зала и от това, което прочете в погледа на Сура, Фам разбра, че е победител. Сура се извърна и синтетичният й глас произнесе тихо:
— Не, аз няма да произнасям никаква реч. Гласуване? Странно, че сега трябва да разчиташ на други… Научихме как си прекратил стрентманианския Погром.