Зад себе си Хрункнер видя как генералът сърдито поглежда съпруга си, но тя не подхвърли никаква забележка. Вместо това обиколи последователно многобройните прозорци и отваряше капаците, прогонвайки Мрака. Изведнъж стаята се превърна в открит чардак. Тримата се разположиха. Шерканер го засипваше с новини за децата. Генералът седеше безмълвно. Но когато съпругът й се впусна да разказва последните премеждия на Джирлиб и Брент, тя се намеси:
— Убедена съм, че сержантът не е толкова загрижен за нашите деца!
— Но аз… — започна Юнърбай и в този момент видя напрегнатото изражение на генерала. — Но аз предполагам, че имаме да си кажем толкова други неща, нали?
Шерк се подвоуми, после се наведе и разроши косъмчетата по черупката на дървеницата-водач. Съществото беше огромно. Сигурно тежеше почти четирийсет килограма, но изглеждаше кротко и умно. След малко дървеницата загъргори.
— Иска ми се всички да се чувстват като у дома си тук, дори в присъствието на Мобиай. Да, за толкова неща трябва да поговорим…
Той пъхна една от ръцете си под филигранната маса. Вещта приличаше на оригинал от династията Трепен. Съкровище, оцеляло четири прехода в убежището на някое богато семейство. Шерканер измъкна един от пакетите, които Хрунк донесе от Високата екватория, и го удари в масата. По полирания плот се пръсна скално брашно.
— Страхотно, Хрунк! Твоят вълшебен скален прашец! Какво те наведе на тази идея? Една кратка обиколка и се връщаш с тайна, която цялото Разузнаване е пропуснало.
— Чакай малко! От твоите уста звучи като че ли някой не си е свършил добре работата! — Други пък няма да се чувстват много добре, докато положението не се изясни. — Каналите бяха открити, но Рачнер Тракт координира всичко с мен. Той осигури двете сътруднички, които ме придружиха. По-важното е какво свършиха неговите агенти във Висока екватория. Нали знаеш историята? Четирима от хората на Тракт се промъкнаха през платото и донесоха скално брашно от подземните рафинерии на Сродниците.
— Да — кимна Смит. — Не се тревожи. Самата аз се обвинявам, че не обърнах достатъчно внимание. Прекалено много залагаме на нашата безспорна преднина в техниката.
— Има нещо вярно — засмя се Шерканер и с крайчеца на ръката си порови в скалното брашно. Светлината в стаята беше ярка и многоцветна, много по-силна от тази в митницата на летището. Но независимо от осветлението прахът не приличаше на нищо друго освен на стрита глина. На високопланинска екваториална глина, ако човек има представа от минералогия. — Още не мога да проумея как си се досетил за това, дори като възможност?
Юнърбай се облегна назад. В действителност възглавниците бяха много по-удобни в сравнение с третокласните пътнически седалки.
— Ами, нали помниш, съвместната експедиция на Сродниците и Съглашението до средата на платото. Беше приблизително преди пет години. Няколко специалисти от техните твърдяха, че гравитацията там не е нормална.
— Да, смятаха, че шахтите на мината са подходящо място за установяването на нова по-ниска граница. Съвсем според принципа за равните стойности. Обаче откриха огромни различия, които зависеха от времето през деня. Както казваш, стигнаха до смахнати изводи, но след повторната проверка ги отрекоха.
— Това е официалната история. Но когато поставях енергийните източници в Западното подземие, се запознах с един от физиците на Съглашението, взел участие в експедицията. Трига Дийпдъг е сериозен инженер, независимо че първата й специалност е физиката. Опознах я добре. Както и да е… Тя твърди, че експерименталният подход при първата експедиция е бил отличен и че не е била изпратена при следващите експедиции… И така, зачудих се какви са тези огромни минни работи на открито, които Сродниците започнаха на платото точно една година след експедицията… Мината е почти в средата на платото и им се е наложило да поставят релси на петстотин мили разстояние.
— Открили са мед — каза Смит. — Добър удар, няма съмнение!
— Разбира се — усмихна се Юнърбай. — Но ако не бяха дали тази информация, ти веднага щеше да се усъмниш. Все пак… добивът на мед е несигурен процес. А моята приятелка-физичка си знае работата. Колкото повече разсъждавах по този въпрос, толкова повече ми се струваше, че няма да е зле да отскоча дотам и да видя какво става — той посочи пакетчето със скално брашно. — Това пред вас е от рафинерията на трето ниво. Миньорите на Сродниците трябва да обработят тонове екваториална глина, за да извлекат това малко количество. Предполагам, че процесът включва допълнителна преработка, за да получат крайния продукт.