Около отрупаните с храна маси гъмжеше от хора, но пивницата на Бени вече имаше установен протокол — всеки взимаше храна и се отдалечаваше. След малко повечето присъстващи си осигуриха първите сандвичи и колби с разхладителна напитка и се отдръпнаха назад. Фам се понесе над главата на Бени и го потупа по гърба.
— Бени! Страхотно е! Мисля, че ти си доставчикът!
Бени се задави и се закашля.
— Разбира се, че храната е хубава. Разбира се, че аз я доставих… и Гонле — той кимна към бившия комендант по настаняването до себе си. — Всъщност, бащата на Киви отгледа някои нови култури, сведения за които открихме в библиотеката. От половин година ги имаме, но ги пазехме специално за случая.
Фам се отблъсна нагоре.
— Аз ги опитах още отвън.
Гонле Фонг замечтано се усмихна. Повече от всеки друг Чуенг Хо — в известен смисъл повече и от самата Киви — Фонг се, стремеше да спечели благоволението на Томас Нау. Но Гонле се справяше отлично с производството на блага.
— Всички са ги опитали още навън. Моите оранжерии вече са одобрени от Пастира. И разполагам с истинска автоматика!
— Значи имаш нещо по-добро от клавиатура? — лукаво попита Фам.
— Точно така. А днес отговарям за обслужването — тя театрално вдигна ръка и поднос с храна послушно се понесе към тях.
После се завъртя около ръката й и любезно се наклони, за да й поднесе зелени водорасли с подправки. След това се насочи към Бени и накрая — към Фам. Малките шпиони на Фам огледаха играчката от всички ъгли. Подносът маневрираше с помощта на миниатюрни газови реактивни двигатели с почти безшумен работен режим. Технически погледнато, съоръжението беше елементарно, но се движеше грациозно и интелигентно. Бени също се впечатли и попита:
— Дали е под контрола на някой от фокусираните?
— Хм… да. Пастирът сметна, че си струва труда в чест на събитието.
Фам погледна другите подноси. Те описваха широки кръгове около масите и избираха онези от гостите, които още не си бяха взели храна. Хитро! Робите дипломатично се криеха „зад кулисите“. Така хората можеха да потвърдят: Томас Нау често заявяваше, че фокусираните водят цивилизациите към по-високо ниво на развитие. Но Нау е напълно прав! Проклет да бъде!
Фам изтърси нещо от обичайния си репертоар на Гонле Фонг — думи, които трябваше да покажат, че „старият въздухар Тринли“ наистина е впечатлен, но в никакъв случай няма да си признае. После се отдръпна встрани от навалицата с явното намерение да си вземе нещо за ядене. Хм! Преди малко Ритцер Брюхел е излязъл от Бдение! Още една умна постъпка на Нау. Много хора копнееха напоследък да се озоват в „полезрението“ на Нау, но Ритцер Брюхел можеше да обезсърчи дори най-старателните. А след като Брюхел беше в камерата за летаргичен сън, а Нау и Рейнолт се развличаха, обучавайки „умните глави“ да сервират храна… Не съм предполагал, че ще ми падне по-удобен случай! Но къде е Рейнолт? Проследяването на жената бе изключително трудно. Понякога тя се скриваше дори от главния монитор на Брюхел в течение на Ксек. Фам насочи мислите си навън. Милиони прахообразни частици бяха пръснати из парка. Най-голямата част поддържаха стабилизирането на езерото и работата на вентилаторите. Въпреки това Фам разполагаше с достатъчна оперативна мощност. Но по никакъв начин не можеше да се справи с всички образи от всички възможни ъгли. Смътно осъзнаваше, че се клатушка напред-назад, докато мислите му изследват парка във всички посоки. Аха, ето! Нямаше близък план, но в беседката на Нау зърна червената коса и розовата кожа на Рейнолт. Както очакваше, тя не участваше в празника. Очите й бяха скрити зад черния визьор на шлема й. Изглеждаше както обикновено. Напрегната, пренапрегната — като че ли пред прага на велико прозрение. И доколкото я познавам, тя наистина е.
Някой го тупна по рамото толкова силно, колкото самият той плесна Бени преди малко.
— Ей, Фам, човече! Как ти се струва това?
Фам отблъсна виденията зад клепачите си и погледна към натрапника. Беше Тръд Силипан, натруфен за събитието. Подобна необикновена униформа беше виждал само в някои исторически записи на Новородените. Мъжът беше облечен в синя коприна, от чиито краища висяха ресни и пискюли. Приличаше на разкъсан мръсен парцал. Това беше робата на Първите последователи. Поне веднъж Тръд така му каза. Фам преувеличи изненадата си: