Вики му махна с ръка, усмихна се и започна да се промъква към изхода. Брент не помръдна. Не я извика обратно. Може би беше в лошо настроение, или просто бленуваше за игра с конструкторите си. Вероятно нямаше да се разкрещи, докато тя стоеше в полезрението му. Вики мина под високата арка на изхода и влезе в залата на видеомантията.
Експозицията започваше с картини и мозайки отпреди поколения. Началото на видеомантията датираше далеч преди съвремието — от суеверието, че ако можеш да изобразиш идеално лика на враговете си, ще се сдобиеш с власт над тях. Идеята беше вдъхновител на много творби на изкуството, на изобретението на няколко нови бои и формулите за смесването им. Но дори сега и най-прекрасната картина бе само бледо копие на това, което очите на Паяците виждаха. Модерната видеомантия твърдеше, че науката може да пресъздаде съвършената картина и древните мечти могат да се осъществят. Баща й смяташе тези идеи за смешни.
Вики тръгна покрай високи плотове с блестящи видеоизобретения. Стотици идилични пейзажи, неясни и размазани… Но най-новите тръби сияеха в цветове, каквито можеха да се видят единствено на специално осветление и слънчева светлина. С всяка година видеотръбите ставаха все по-добри. Хората дори говореха за картинно радио. Тази идея пленяваше въображението на малката Виктъри… Забрави всякакви контролиращи съзнанието шарлатании!
Някъде откъм отдалечения край на залата се разнесоха гласове — игриво бърборене, което й напомни за Рапса и малкия Хрунк. Вики замръзна на място от учудване. Няколко секунди изтекоха и… в залата, през по-далечния вход с подскоци влязоха две бебета. Вики си спомни саркастичното предсказание на Джирлиб, че Рапса и Хрунк също ще се появят. За миг помисли, че той се е оказал прав. Но след бебетата в залата влязоха двама непознати, пък и децата бяха по-малки от нейните братче и сестричка.
Вики изписука от възторг и се втурна през залата към децата. Възрастните — или родителите? — се вцепениха за миг, след това грабнаха децата си и бързо отстъпиха.
— Чакайте! Чакайте! Само исках да поговорим!
Вики напрегна сили и тръгна с нормална походка, вдигнала ръце в приятелска усмивка. Зад нея виждаше как Джирлиб и Гокна излизат от изложбената зала на Келм и се втренчват в гърба й с изражения на непресторено смайване.
Родителите спряха и бавно се върнаха назад. От първи поглед ставаше ясно, че и Гокна, и Вики са родени извън фазата. Явно точно този факт окуражи непознатите.
Първите няколко минути разговорът беше любезно-официален. Тренчет Сюабисм беше изобретател в строежа на Новия свят. Съпругът й също работеше там като инспектор.
— Стори ни се, че днес е подходящ ден за посещение в музея. Нали повечето свободни хора се качиха в планините, за да се порадват на снега. И вие ли решихте така?
— О, да — заяви Гокна и може би за нея и Джирлиб думите й бяха истина. — Но много се радваме, че се запознахме с вас и… и с вашите деца. Как се казват те?
Толкова необикновено беше да срещнеш напълно непознати и да ги почувстваш почти като членове на семейството си. Тренчет и Алендон като че ли споделяха тази близост. Децата се извиваха и цвърчаха гръмко в ръцете им, отказвайки да се върнат на гърба на Алендон. След няколко минути родителите им ги пуснаха на пода. С два големи подскока бебетата се метнаха в ръцете на Гокна и Вики. Опипваха ги, бръщолевеха неразбираемо и късогледите им бебешки очи се въртяха във всички посоки, изпълнени с възторжено любопитство. Едното запълзя по Вики — Алекере, тя беше — не можеше да бъде много над две години. Странно, но нито Рапса, нито малкия Хрунк изглеждаха толкова сладки. Естествено, когато те бяха на две, Вики беше само седемгодишна и все още се стараеше да спечели изцяло вниманието на всички за себе си. Тези деца изобщо не приличаха на срамежливи родени извън фазата, каквито бяха срещали до този момент.
Най-смущаваща обаче беше реакцията на възрастните, когато научиха кои точно са Вики и нейните братя и сестра. Тренчет Сюабисм загуби дар слово за секунда.
— Аз… предполагам, че трябваше да се досетим. Кои други да бъдете?… Знаете ли, когато бях подрастващ, често слушах вашето предаване по радиото. Звучахте толкова детски, единствените родени извън фазата, чиито гласове бях чувала. Наистина ми харесваше шоуто ви.