— Да — потвърди Алендон и се усмихна, докато Алекере се опитваше да бръкне в страничния джоб на Вики. — Вашето съществуване даде възможност на мен и Тренчет да помислим за свои собствени деца. Беше трудно. Вече свалиха първата бебешка обвивка. Но след оформянето на очите станаха невероятно хитри.
С щастливо писукане бебето се вмъкна под дрехата на Вики. Най-после главата му се показа отново и то размаха ръцете, с които се хранеше. Вики се пресегна назад, за да погъделичка малките му ръчички. Внезапно се почувства ужасно горда, че някой е чул и възприел посланието на баща й, но…
— Жалко, че все още трябва да се пазите от тълпата. Така ми се иска да има повече като вас и вашите деца…
Внезапно Тренчет се засмя.
— Времената се менят. Все повече хора очакват да се събудят посред Периода на мрак. Започват да проумяват, че някои правила подлежат на промяна. Ние се нуждаем от пораснали деца, които да ни помогнат за завършването на строежа. Познаваме още две двойки в Новия свят, които се опитват да родят извън фазата — тя потупа съпруга си по рамото. — Няма да бъдем сами завинаги.
Ентусиазмът й зарази Вики. Алекере и другото бебе — Бирбоп? — бяха хубави като Рапса и малкия Хрунк, но имаше и различия. Най-после ще познаваме много други деца. Откритието преряза Вики като отварянето на прозорец, зад който блести цялото разноцветие на слънчевата светлина.
Всички тръгнаха бавно през залата на видеомантията. Гокна и Тренчет Сюабисм разискваха вероятните възможности. Гокна изгаряше от желание да превърне Къщата на хълма в място за срещи на семействата с членове, родени извън фазата. Но Вики подозираше, че нито баща й, нито генералът ще подкрепят такава идея — макар и по различни причини. Все пак можеше да измисли нещо, при правилен стратегически подход… Вики вървеше зад останалите, без да им обръща особено внимание. Люлеенето на малката Алекере беше много интересно занимание. Играта с бебето беше много по-вълнуваща отколкото търкалянето в снега.
И тогава сред шума от разговорите тя долови далечни стъпки на множество крака по мрамора. Четирима? Петима? Ще влязат през същата врата, през която минах преди няколко минути. Който и да е, чака го голяма изненада — цели шест родени извън фазата, от бебета почти до възрастни!
Четирима от новодошлите бяха възрастни от сегашното поколение. Бяха високи колкото хората от охраната на майка й. Но те нито спряха, нито показаха изненада при вида на децата. Дрехите им бяха същите неподлежащи на описание купешки сака, които Вики намяташе в Къщата на хълма. Водеше ги едра представителка на последното поколение с вид на младши сержант. Вики почти изпита облекчение — това трябваше да са хората, които ги следваха според Брент. Но тя не ги познаваше.
Водачът им впи очи във всички и дружелюбно махна на Тренчет Сюабисм.
— Можете да си вървите. Генерал Смит нареди да върнем всички деца в обезопасения периметър.
— М-моля? Не разбирам — Сюабисм объркано вдигна ръце.
Петимата непознати вдървено се отправиха към тях. Водачът им кимна учтиво, но обяснението й прозвуча налудничаво.
— Охрана от двама души просто не е достатъчна за всички деца. Вървете си! Имаме сведения, че тук са възможни проблеми.
Двама от охраната тихо пристъпиха и застанаха между децата и възрастните Сюабисм. Вики усети, че неволно се притиска към Джирлиб и Гокна. Хората на мама никога няма да постъпят така!
— Съжалявам, но случаят е спешен.
Толкова неща, съвсем объркващи и безсмислени, се случиха изведнъж. Тренчет и Алендон закрещяха едновременно. Паниката се смесваше с гнева в гласовете им. Двамата най-едри непознати ги изблъскаха далеч от децата. Единият бръкна в раницата си.
— Ей, изпуснахме един!
Брент!
Много високо над главите им нещо помръдна. Изложбата на видеомантията се състоеше от високи плотове с наредени тръби. С неумолима грация най-близкият се стовари на пода. Картините се пръснаха в искрящи светлинки. Разнесе се звук на смачкващ се метал. Вики зърна Брент, който с всички сили разрушаваше конструкцията.
При удара на плота подът потрепери. Наоколо се разнесоха гърмежите на имплодиращи видеотръби, свистенето на разкъсани проводници за високо напрежение. Плотът се стовари между Вики и семейство Сюабисм — точно върху двама от непознатите. Тя видя как ярката им кръв плисна по мрамора. Две безжизнени предни ръце стърчаха изпод плота. Малко извън обсега им лежеше пистолет с къса цев.