Внезапно блондинката кресна:
— Ти си луд, ако смяташ, че…
— Млъкни! — сряза я Марти.
Тя се подчини и отпусна глава назад върху облегалката на фотьойла. Лицето й бе изтерзано от напрежение.
— Това не е занаят за нехранимайковци — продължих да им обяснявам. — Трябва да си извоюваш доверие и да го запазиш. Според мен е погрешно да се прибягва до шантаж, това не бива да се практикува.
Тъмните очи на Марти ме гледаха студено.
— Страхотен чешит си — провлече той. — И кой е пипнал тая сладка работа?
— Ти — отвърнах. — Почти.
Марти не каза нищо.
— Убил си Стайнър, за да я докопаш — рекох. — Снощи, в дъжда. Хубаво време за стрелба. Лошо обаче, че не е бил сам. Ти или не си забелязал тази подробност, или си се уплашил. Избягал си. Но си имал достатъчно самообладание да се върнеш и да скриеш трупа, за да можеш да прибереш книгите, преди да започне следствието.
Блондинката издаде звук, все едно я душаха, след което извърна лице и се втренчи в стената. Сребристите й нокти се забиха в дланите. Зъбите й силно захапаха устната.
Марти дори не премигна. Не помръдна, и пистолетът в ръката му не помръдна. Тъмното му лице бе като изсечено от гранит.
— Ама и ти обичаш да си играеш с огъня — обади се най-сетне. — Имаш късмет, че не аз съм убил Стайнър.
Ухилих му се не особено радостно.
— Все тая. И така можеш да намажеш въжето.
— Мислиш да ме накиснеш за това убийство? — прошепна той дрезгаво с пресъхнали устни.
— Определено.
— И как по-точно?
— Има кой да го разкаже така.
Тогава Марти изруга.
— Тази… тази проклета малка… Ще го направи… като едното нищо… да пукне дано!
Нищо не казах. Оставих го да посмели мисълта. Лицето му постепенно се проясни и той бавно остави колта на масата, но задържа ръката си наблизо.
— Не ми приличаш на мошеник, доколкото разбирам от тези работи — промълви бавно, а очите му студено искряха изпод тъмните сведени клепачи. — А не виждам и никакви ченгета наоколо. Какво искаш?
Дръпнах от пурата и погледнах към ръката с патлака.
— Негатива от фотоапарата на Стайнър. И всички извадени снимки. Още сега. У теб са, защото това е единственият начин да научиш кой е бил там снощи.
Марти леко извърна глава, за да погледне Агнес. Лицето й все още беше към стената, а ноктите — вкопани в дланите. Той отново се обърна към мен.
— Тук вече не позна.
Поклатих глава.
— Напротив. Глупаво е да шикалкавиш, Марти. Много лесно могат да те приберат за убийството. Съвсем естествено е. Ако се наложи момичето да си разкаже версията, снимките няма да имат никакво значение. Тя обаче не иска да говори.
— Частно ченге ли си? — попита.
— Да.
— Как се добра до мен?
— Следях Стайнър, който тормозеше Дравец. Дравец пуска мангизи. И ти си намазал от тях. Проследих книгите от магазина на Стайнър дотук. Останалото беше лесно… след като чух и момичето.
— И тя казва, че аз съм очистил Стайнър.
Кимнах.
— Но може и да греши.
Марти въздъхна.
— Мрази ме и в червата — рече. — Защото я разкарах. Платиха ми да го направя, но и сам щях да се махна. Прекалено е смахната за мен.
— Дай снимките, Марти — казах.
Той бавно се изправи, погледна към колта и го прибра в страничния си джоб. Ръката му бавно се насочи към вътрешния джоб на сакото.
В този миг на вратата се позвъни и някой забрави да махне пръста си от звънеца.
11
Това никак не хареса на Марти. Той захапа долната си устна и присви вежди. Лицето му стана зло. Звъненето продължи.
Блондинката скочи. От нервното напрежение лицето й изглеждаше старо и грозно.
Без да ме изпуска от поглед, Марти рязко издърпа едно от чекмеджетата на писалището и извади малък автоматичен пистолет с бяла дръжка. Подаде го на блондинката. Тя се приближи и чевръсто го пое, без обаче да изгаря от възторг.
— Седни до него — изхриптя Марти. — Дръж го на мушка. Ако започне много да знае, пусни му няколко куршума.
Тя седна на дивана на около половин метър от мен, на по-отдалечената от вратата страна. Прицели се в бедрото ми. Неспокойният й поглед никак не ми допадна.
Звънецът спря и някой започна бързо, леко и нетърпеливо да чука по вратата. Марти прекоси стаята и отвори. Плъзна дясната си ръка в джоба на сакото и отвори с лявата — рязко и широко.
Кармен Дравец го избута навътре в стаята, навряла дулото на малък пистолет в тъмното му лице.
Марти отстъпи леко и бързо. Устата му беше отворена, а на лицето му бе изписана паника. Твърде добре познаваше Кармен.