От антрето се чу шум, но никой не се показа през отворената врата. Твърде много олово се бе изсипало напосоки.
Бързо се приближих до Марти, надвесих се над него и пъхнах ръка във вътрешния му джоб. Измъкнах дебел квадратен плик, в който имаше нещо твърдо. Изправих се и се обърнах.
Далеч във вечерния здрач се разнесе слаб вой на сирена, който сякаш се усилваше.
Пребледнял мъж предпазливо надникна през вратата. Коленичих до Дравец.
Той се опита да каже нещо, но не можах да чуя думите. После напрежението изчезна от очите му и те станаха далечни и безразлични, като на човек, загледан много напред, отвъд ширнала се далнина.
Кармен каза безучастно:
— Беше пиян. Принуди ме да кажа къде отивам. Не знаех, че ме е последвал.
— Разбира се — отвърнах глухо.
Изправих се и отворих плика. Вътре имаше няколко снимки и негатив. Хвърлих го на пода и го смачках с тока на обувката си. Започнах да късам снимките и да гледам как парченцата падат от ръката ми и се разпиляват из стаята.
— Сега ще публикуват доста твои снимки, малката, но тази няма да е между тях.
— Не знаех, че ме е проследил — повтори тя и задъвка палеца си.
Сирената вече виеше пред блока. Заглъхна до монотонно бръмчене, после спря окончателно точно когато привърших с късането.
Стоях неподвижно в средата на стаята и се питах защо унищожих снимките. Сега вече това нямаше никакво значение.
12
Облакътен на голямата орехова маса в кабинета на инспектор Айшам и небрежно стиснал димяща цигара между пръстите си, Гай Слейд каза, без да ме поглежда:
— Благодаря, че ме накисна, ченге. Приятно ми е от време на време да се срещам с момчетата от Управлението.
Усмихна се кисело и очите му се присвиха.
Седях на дългата страна на масата, срещу Айшам. Беше върлинест, невзрачен, с пенсне. Нито приличаше, нито постъпваше, нито приказваше като ченге. Макгий Виолетката и детектив Тринел — весел ирландец, седяха на два стола с извити облегалки досами стената с остъклена горна част, която отделяше приемната от кабинета.
Казах на Слейд:
— Стори ми се, че твърде бързо открихте кръвта. Очевидно съм сбъркал. Моите извинения, господин Слейд.
— Да. Едно извинение и все едно нищо не се е случило.
Той се изправи и взе бамбуковото бастунче и ръкавицата, които лежаха върху масата.
— Свършихте ли с мен, инспекторе?
— Свършихме за тази вечер, Слейд.
Гласът на Айшам беше сух, хладен, подигравателен.
Слейд закачи бастунчето на китката си, за да отвори вратата. Усмихна се, преди да излезе. Тилът ми вероятно е бил последното нещо, върху което са се спрели очите му, но аз не го гледах.
Айшам рече:
— Не е необходимо да ти казвам как гледа полицията на подобно укриване на убийство.
Въздъхнах.
— Изстрели — рекох. — Мъртвец на пода. Голо упоено момиче на стола, което не знае какво се е случило. Убиец, когото не можех да заловя, а и вие също… тогава. И зад всичко този стар клет великан, който късаше сърцето си, като се опитваше да постъпи правилно в неподходящ момент. Хайде, лепнете ми го. Не съжалявам.
Айшам не се впечатли особено.
— Кой в крайна сметка е убил Стайнър?
— Русата ще ви каже.
— Искам да го чуя от теб. Вдигнах рамене.
— Ако искате да си играем на догадки — шофьорът на Дравец, Карл Оуен.
Айшам не изглеждаше особено изненадан. Макгий Виолетката силно изгрухтя.
— Защо мислиш така? — попита Айшам.
— Известно време смятах, че може да е Марти — отчасти защото момичето го твърдеше. Но думите й нищо не значеха. Тя не знаеше и се възползва от възможността да му забие ножа. А и не се разделя лесно с хрумванията си. Но Марти нямаше поведение на убиец. Пък и хладнокръвен човек като него едва ли би избягал по този начин. Та аз още не бях започнал да блъскам по вратата, когато онзи офейка. Разбира се, мислех и за Слейд. Но и той не е този тип. Вечно мъкне със себе си двама въоръжени телохранители, които сто на сто щяха да ме посрещнат със стрелба. Освен това изглеждаше искрено изненадан, когато откри кръвта на пода днес следобед. Слейд е бил в играта заедно със Стайнър и не го е изпускал от поглед, но не го е убил, нямал е причина да го убива, а без причина никога не би го убил по този начин — пред свидетел. Карл Оуен обаче би го направил. Някога е бил влюбен в момичето, вероятно така и не е успял да превъзмогне чувствата си. Имал е възможност да я следи, открил е къде ходи и какво прави. Отишъл е у Стайнър, минал е през задния вход, видял е сеанса с порнографската снимка и е превъртял. Светил му е маслото, а после е изпаднал в паника и просто е избягал.