Той се занимаваше с това още от аналоговите времена, когато човек можеше да разглоби и сглоби кола с гаечен ключ вместо с академична степен по компютърно инженерство.
Но се беше справил с прехода към дигиталното по-добре от мнозина други, така че за няколко години фирмата му се разрасна в цели пет. Това доведе до финансови разногласия между Графа, от една страна, и Данъчната агенция, от друга – за радост и известна досада на един трудолюбив търговец на риба на другия край на земното кълбо.
Графа спадаше към хората, които възприемат промените по-скоро като възможности, а не като заплахи. В Европа и по света се произвеждаха автомобили, които струваха милиони крони, ако се купят, но само петдесет долара, ако се откраднат с помощта на малко електроника и инструкции в пет стъпки, взети от интернет. Дълго време специалитетът на Графа бяха моделите БМВ X5 с шведска регистрация. Щом откриеше такава кола, бизнес партньорът му в Гданск пращаше две момчета да я откарат в Полша, където колата получаваше ново минало, след което Графа я внасяше обратно в Швеция.
Известно време това му носеше по четвърт милион крони чист доход на кола. Но после от БМВ се усетиха и започнаха да слагат проследяващи устройства в новите и в по-запазените автомобили. И съвсем не в духа на феърплея, дори не съобщиха предварително на крадците на коли. Неочаквано полицията се появи във временния склад в Енгелхолм и прибра както колите, така и поляците.
Графа обаче се отърва. Не толкова защото беше регистриран като търговец на риба от Манила, а защото заловените поляци обичаха живота твърде много, за да се раздрънкат.
Между другото, Графа беше получил прякора си още преди години заради елегантния начин, по който заплашваше клиентите, които не се разплащаха навреме: „Наистина бих оценил, ако господин Хансон пожелае да уреди паричните си взаимоотношения с моя милост в рамките на двайсет и четири часа, като в такъв случай обещавам да не го разкъсам на парчета“. Хансон, или каквото и да беше името на конкретния клиент, винаги избираше да си плати. Не искаше да бъде разкъсан на парчета. Дори разкъсване на две би му дошло твърде много.
С годините Графа (с помощта на Графинята) разви по-вулгарна жилка и именно нея бе демонстрирал пред рецепциониста, но въпреки това прякорът му си остана.
Пер Першон и Йохана Шеландер се отправиха към въпросния граф, за да му поискат пет хиляди крони от името на Убиеца Андерш. Ако успееха, щяха да се сдобият с потенциален източник на доходи в лицето на госта от седма стая. Ако не успееха... не, това не биваше да се случва.
Свещеничката предложи да се справят с Графа, като действат твърдо. Смирението не работи в тези среди, твърдеше Йохана Шеландер.
Пер Першон възрази, после възрази отново. Той беше рецепционист с известен талант за съставяне на таблици и планиране, а не някой побойник. А ако все пак трябваше да се преквалифицира в такъв, не искаше да се упражнява върху първенеца на столицата в тази област. И между другото, какъв опит имала свещеничката в средите, за които говореше? Откъде можела да е толкова сигурна, че правилният подход не е прегръдка или две?
Прегръдка? И дете би се досетило, че няма да стигнат доникъде, ако прегърнат Графа и го помолят за извинение, задето съществуват.
– Остави проповедта на мен и всичко ще е наред – каза свещеничката, когато пристигнаха пред перманентно отворения офис на Графа. – И междувременно не прегръщай никого!
Пер Першон си помисли, че от двама им само той имаше полов орган, който да бъде отрязан, но се примири със смелостта на свещеничката. Тя се държеше, сякаш до нея стои Исус, а не обикновен рецепционист. Все пак искаше му се да знае какво точно имаше предвид тя, като предложи да „действат твърдо“, но вече беше късно да пита.
Откъм вратата се чу звън и Графа вдигна поглед от бюрото си. Вътре влязоха двама души, които му изглеждаха познати, без да може да се сети откъде. Във всеки случай не бяха от данъчното, личеше си по якичката на жената.
– Добър ден отново, господин графе, казвам се Йохана Шеландер и съм свещеник в Шведската църква, а съвсем доскоро бях и викарий в една енория, за която няма нужда да говорим. Мъжът до мен е дългогодишният ми приятел и колега...