– Нищо – каза Пер Першон бързо и хвана свещеничката под ръка. – Просто малката ми Йохана се изгуби в Библията на излизане. От жегата е. Хайде, миличка, ето я вратата.
7 Годишен генеалогичен сборник на всички живи благородници в Швеция. – Б. пр.
Глава 5
Докато се връщаха от посещението при графа, свещеничката и рецепционистът мълчаха. Всеки събираше собствените си мисли.
Рецепционистът подозираше, че ги очакват нещастия. И пари. И още нещастия. И пари.
С нещастията вече беше свикнал. Дори нямаше да забележи, ако получи още от същото, нали? Никога обаче не бе виждал пари в по-значими количества, освен в кошмарите за дядо си. Но да съдействат за поръчково пребиване на хора? Трябваше да се консултира със свещеничката...
Йохана Шеландер като че ли се замисли какво да отговори, но не ѝ хрумна нищо по-добро от това, че ако човек благоговеел пред Господа, на него Той щял да посочи кой път да избере.
– Псалми 25 – добави тя не особено убедено.
Рецепционистът каза, че по-голяма глупост не бил чувал, и ѝ предложи да започне да използва главата си, вместо да ръси наизустени цитати от Библията. Освен това според Пер Першон последните два цитата въобще не били на място. Да не би с последното свещеничката да искала да каже, че те двамата са пратени от Бог, за да вкарват хората със съмнителен морал в правия път, и то с помощта на Убиеца Андерш? Защо тогава Бог бил избрал свещеничка, която не вярва в него? Както и рецепционист, който никога дори не си е помислял да отвори Библията?
Свещеничката отговори малко сковано, че не било толкова просто да намериш мястото си в живота. Още от раждането си, та чак до минала седмица тя била живяла в плен на семейната традиция. Сега била поела нова роля. Участвала в административното управление на едно живо торпедо. Дали тъкмо това бил начинът да си отмъсти на несъществуващия Бог, тя не би могла да знае. Но смятала да опита, като същевременно заработи някоя и друга крона.
В тази връзка искала да благодаря на Пер Янсон, или Першон, че навременно се е намесил, когато библейският ѝ автопилот изплюл онова „счупено за счупено“ пред Графа в момент, когато най-малко имало нужда от това.
– За нищо – каза рецепционистът без особена гордост в гласа.
Реши да не коментира останалото. Но между него и свещеничката определено имаше някои допирни точки.
Върнаха се в хотела. Пер Першон ѝ подаде ключа за осма стая и каза, че могат да обсъдят цената някой друг път. Беше му се насъбрало много в рамките на една неделя и искаше да си легне рано.
Свещеничката му благодари толкова светски, колкото можа.
– Благодаря – каза тя. – Благодаря за днес. Ще се видим утре, предполагам. Лека нощ, Пер. Лека нощ.
* * *
След като в един ден срещна свещеничка, после граф, а накрая стана консултант на убиец, когото и без това познаваше твърде добре, Пер Першон легна на матрака в стаичката до рецепцията и се вторачи в тавана.
Една счупена ръка от време на време не беше болка за умиране, особено щом ставаше дума за хора, които друго и не заслужаваха, пък и цялата работа облагодетелстваше както изпълнителя, така и мениджърите.
А свещеничката беше сред най-странните хора, които бе срещал. Рецепционистът можеше спокойно да го заяви, въпреки че се бе нагледал на всякакви типове през годините, прекарани в Къща за гости „Шоуден“ – забравения от Бога хотел.
Но тя беше човек на действието, а освен това бе находчива във финансово отношение (макар че можеше да подготви молитвата си в парка малко по-добре; тогава загуби двайсет крони).
„Мисля за известно време да се закача за теб, Йохана Шеландер – каза Пер Першон на себе си. – Мисля да го направя. Ти миришеш на пари. А парите миришат хубаво.“
Той изгаси голата лампа до матрака и само след няколко минути вече се бе унесъл.
Отдавна не бе спал толкова добре.
Глава 6
ВЪв фирма, която се занимава с раздаване на правосъдие, има повече неща за обсъждане, отколкото би си помислил човек. Като цяло финансовото разпределение беше осемдесет процента за убиеца андерш и двайсет процента общо за рецепциониста и свещеничката. Но трябваше да се вземат предвид и разходите, свързани със самото придобиване на парите. Например Убиеца Андерш имаше нужда от ново работно облекло всеки път, когато наличното се изцапаше с толкова кръв, че да не може да бъде изпрано. Това не беше спорен въпрос.
Но Андерш смяташе също така, че разходите за бирата, която консумира през работното си време, също трябва да се разделят между партньорите. Твърдеше, че не може да смазва хора от бой в трезво състояние.