– Ръчен часовник? – попита Убиеца Андерш, който след първото убийство се беше научил да отброява времето в години и десетилетия, а не в часове и минути.
– С тази ръка държиш вилицата, когато се храниш.
– В пандиза се хранехме с лъжици.
Глава 7
В къща за гости „Шоуден“ уж всичко беше наред, само дето бизнесът някак не набираше скорост. Мълвата за изключителните способности на Убиеца Андерш не се разпространяваше достатъчно бързо сред правилните среди.
Главното действащо лице, Убиеца Андерш, нямаше проблем да работи само няколко часа седмично. Той беше пробвал всички видове наркотици, но за сметка на това не можеше да бъде обвинен, че е пристрастен към работата.
Рецепционистът и свещеничката обсъждаха усърдно как най-добре могат да рекламират уменията му. Разговорите вървяха толкова добре, че една петъчна вечер свещеничката предложи да обобщят всичко с една бутилка вино в стаичката на рецепциониста (която се състоеше всичко на всичко от стол, гардероб и матрак на пода). Мисълта беше примамлива, но Пер Першон още си спомняше твърде добре първата им среща, когато тя бе опитала да му измъкне парите. Беше съгласен да си разделят бутилка вино, но по-добре бе съвещанието да продължи там, където е започнало, след което да си се приберат по стаите.
Свещеничката остана разочарована. В рецепциониста имаше нещо хем горчиво, хем сладко. Изобщо не биваше да му иска пари за онази молитва в парка. Ето че ѝ се връщаше сега, когато, за своя изненада, бе потърсила малко любов.
Но все пак си поделиха бутилката и може би тъкмо виното имаше заслуга и двамата да се съгласят, че медийно внимание беше определено рискован, но все пак ефективен метод да постигнат целта си. Решиха Убиеца Андерш да даде ексклузивно интервю в удачно подбрана шведска медия, където да изпъкне необикновеният му талант.
Рецепционистът започна да чете сутрешни и вечерни вестници9, седмичници и списания, да гледа различни програми и предавания, да слуша радио, и реши, че най-добър и светкавичен резултат може да бъде постигнат чрез един от двата национални таблоида. Накрая се спряха на „Експресен“, защото им звучеше някак по-бързо от „Афтонбладет“.
Междувременно свещеничката обясни на Убиеца Андерш за какво става дума и се зае търпеливо да го подготвя за предстоящото интервю. Надълго и нашироко му разказа какво послание искат да отправят, какво трябва да каже и какво в никакъв случай не бива да казва. Накратко, от интервюто трябваше да стане ясно, че той е:
1) за продан,
2) опасен и
3) луд.
– Опасен и луд... с това ще се справя – каза Убиеца Андерш, но не звучеше особено убедено.
– Имаш всички предпоставки – окуражи го свещеничката.
Щом приготовленията приключиха, рецепционистът се свърза с шефката на отдел „Новини“ в избрания вестник и каза, че може да ѝ предложи ексклузивно интервю с масовия убиец Юхан Андершон, по-известен като Убиеца Андерш.
Шефката не беше чувала да се говори за масов убиец с това име, но умееше да разпознава добрите заглавия. А Убиеца Андерш звучеше като такова. Поиска да научи повече.
Ами, разясни Пер Першон, работата била следната. Юхан Андершон бил лежал зад решетките през целия си зрял живот заради три убийства. Може би било малко преувеличено да се каже, че е масов убиец, но Пер Першон не смеел дори да предположи колко трупа крие Убиеца Андерш в гардероба си плюс тези, за които бил осъден.
Така или иначе, машината за убиване Юхан Андершон вече бил на свобода и помолил приятеля си Пер Першон да предаде на „Експресен“, че с радост ще им разкаже как е станал по-добър човек. Или не е.
– Или не е? – повтори шефката на новинарския отдел.
Не мина много време, преди от вестника да изровят информация за тежкото минало на Юхан Андершон. Досега медиите не го бяха наричали Убиеца Андерш, затова рецепционистът се беше подготвил да обясни обстойно как прякорът се зародил и се наложил през последния престой на Убиеца в затвора. Но се оказа, че притесненията му са неоснователни. От „Експресен“ решиха, че щом човекът се казва Убиеца Андерш, така да бъде. Прекрасно! Вестникът се бе сдобил със собствен масов убиец. Това беше по-добре от което и да е лятно убийство10.
Още на следващия ден един репортер и един фотограф дойдоха да се срещнат с Убиеца Андерш и неговите приятели в леко поукрасената рецепция на Къща за гости „Шоуден“. Като начало приятелите дръпнаха репортера настрана и му обясниха, че те не бива да се появяват в статията, тъй като това можело да застраши живота им. Дали репортерът бил съгласен?
Младият и видимо неспокоен репортер се замисли за миг. Не можеше външни лица да поставят условия за политиката на вестника. От друга страна, обект на интервюто беше Юхан Андершон. Нямаше защо да включват хората, които им бяха подшушнали за него. Но пък беше неприятно, че искат единствено снимки, без аудио или видео записи. Рецепционистът и тук се позова на тяхната безопасност, макар мотивите му да не бяха много ясни. Репортерът и фотографът помръкнаха, но приеха.