– Ти да не си падаш по пътници?
Репортерът от „Експресен“ се изплаши не на шега. Увери Убиеца, че не си пада по пътници, че той и приятелката му карат колело до работа и обратно и че освен това не се е замислял какво е отношението му точно към пътниците.
– Аз не харесвам и колоездачи – каза Убиеца Андерш. – Но пътниците харесвам още по-малко. Както и болничния персонал. Или градинарите.
Убиеца Андерш набираше скорост. Свещеничката усети, че ще е най-добре да го прекъсне, преди репортерът и фотографът да разберат, че той се бъзика с тях, или че просто няма представа какво говори, или по малко и от двете.
– Мисля, че трябва да ни извините. Убиеца Андерш, тоест Юхан, ще се оттегли за малка следобедна почивка, за да си изпие хапчетата – едно жълто и едно оранжево. Важно е, иначе по-късно може да стане страшно.
Интервюто не протече както го бяха замислили, но с малко късмет щеше да свърши работа. Свещеничката съжаляваше единствено, че най-важното не бе казано, въпреки че с убиеца го бяха репетирали поне двайсет пъти. Това бе самият анонс, така да се каже.
И тогава се случи чудо. Той си спомни! Фотографът вече беше седнал зад волана на служебната кола, а репортерът беше с единия крак вътре, когато Убиеца Андерш се провикна:
– Знаеш къде да ме намериш, ако искаш да счупиш коленете на някого. Не вземам скъпо. Но работя качествено.
Репортерът от „Експресен“ се опули, благодари за информацията, пъхна и другия си крак в колата, разтърка с ръце здравите капачки на коленете си, затвори вратата и каза на фотографа:
– Да се махаме.
9 В Швеция ежедневниците, които излизат късно следобед или вечерта и отразяват новини от същия ден, обикновено имат таблоиден формат и „жълт“ характер, докато сутрешните вестници са по-сериозни. – Б. пр.
10 През лятото, когато политическият живот затихва и обикновено няма големи новини, шведските вестници често пишат пикантни статии за убийства, навлизайки в груби детайли. Такива новинарски истории в Швеция се наричат „летни убийства“. – Б. пр.
* * *
На следващия ден рекламният афиш11 на „Експресен“ изглеждаше така:
Най-опасният човек в Швеция?
УБИЕЦА АНДЕРШ
Ексклузивно интервю:
ИСКАМ ОТНОВО ДА УБИВАМ
Цитатът не беше предаден точно, но когато хората не съумяваха да се изразят по начин, подходящ за заглавие на първа страница, вестникът нямаше друг избор, освен да напише това, което интервюираният евентуално е имал предвид, вместо това, което е казал. Това се наричаше творческа журналистика.
На цели четири страници бе обяснено на читателите колко ужасен човек е Убиеца Андерш. Пишеше за всички зверства, които беше извършил в миналото, но се наблягаше главно на евентуалните му психопатични отклонения и омразата му към всичко – от брокери и болничен персонал до... пътници в градския транспорт.
Омразата, която Убиеца Андерш изпитва към голяма част от човечеството, изглежда, няма граници. Накрая се оказа, че никой, наистина никой не е в безопасност. Услугите на Убиеца Андерш се продават. Той предложи на репортер на „Експресен“ да счупи нечии колене, независимо чии, срещу разумно възнаграждение.
Освен основната статия за срещата между смелия репортер и въпросния убиец, вестникът беше допълнил материала с интервю с психиатър, който през половината време подчертаваше, че може да говори само в общи линии, а през другата половина обясняваше, че Убиеца Андерш не може да бъде затворен, защото не е доказано от медицинска гледна точка, че той е опасен за себе си или за останалите. Вярно, беше вършил престъпления, но в правно отношение бе изкупил вината си. Не беше достатъчно само да говори за това какви по-нататъшни ужасии би могъл да извърши в хипотетичното бъдеще.
От аргументите на психиатъра вестникът вадеше заключението, че ръцете на обществото са вързани, докато Убиеца Андерш не нанесе следващия си удар. А това вероятно беше въпрос на време.
За финал една от най-популярните авторки във вестника беше написала емоционална хроника. Текстът започваше така: „Аз съм майка. Пътувам с градския транспорт. И ме е страх“.
След статията в „Експресен“ заваляха предложения за интервюта от всички краища на Швеция, Скандинавия и Европа. Рецепционистът отговори положително на шепа международни вестници („Билд Цайтунг“, „Кориере дела Сера“, „Дейли Телеграф“, „Ел Периодико“ и „Монд“), но само толкова. Запристигаха въпроси на английски, испански и френски. Отговаряше им езиково надарената свещеничка, която не предаваше това, което казваше Убиеца, а това, което трябваше да каже. Не беше добра идея той да говори пред телевизионни камери или пред журналисти, които можеха да го разберат. Триото бе извадило късмет с „Експресен“, но нямаше как това да се повтори. Шведските медии щяха да вземат отговори на въпросите на „Монд“ или друг вестник (формулирани от убиеца, преправени и доизпипани от свещеничката), така че до публиката да достигне правилното послание.