– Не се справяш никак зле като пиар – каза Йохана Шеландер на Пер Першон.
– Нямаше да се получи без езиковите ти познания – върна ѝ комплимента Пер Першон.
11 В Швеция вестниците се рекламират с афиши, на които с големи букви е изписано заглавието на водещата новина от актуалния брой. – Б. пр.
Глава 8
Човекът, който вече бе известен като Убиеца Андерш сред целия шведски народ и на половината континент, всеки ден се будеше към единайсет. Обличаше се, стига да се беше съблякъл преди лягане, след което отиваше за закуска, която се състоеше от сандвичите със сирене на рецепциониста и бира в добавка.
После отново мързелуваше, докато не огладнееше истински към три следобед. Тогава се отправяше към кварталната кръчма, където предлагаха домашно приготвена шведска кухня и още бира.
Всичко това, стига да не беше работен ден. А откакто медиите му обърнаха внимание, работните дни зачестяваха все повече. Бизнесът, който въртеше заедно с рецепциониста и свещеничката, се развиваше възможно най-благоприятно. Имаше работа в понеделник, сряда и петък – Убиеца Андерш нямаше желание за повече. Всъщност и за толкова нямаше желание – донякъде защото получаваха много повече поръчки за счупени колене, отколкото бяха планирали. Та нали тъкмо такава услуга бе предложил на репортера, а, изглежда, повечето клиенти имаха твърде слабо въображение, за да измислят сами какво точно обезобразяване искат.
Убиецът опитваше да изпълнява поръчките веднага след шведската кухня, но преди да е започнал да се налива с бира по-сериозно, което ставаше към свечеряване. Вземаше такси на отиване и връщане, така че цялата работа най-често приключваше за около час. Беше важно да поддържа нужното ниво на опиянение. Ако изпиеше твърде много бира преди работа, нещата излизаха от контрол. А след още няколко бутилки имаше риск да се стигне до бъркотия от по-драматичен характер. Но не толкова драматичен, колкото ако би добавил твърд алкохол и хапчета към менюто. Никога повече твърд алкохол и хапчета, това беше мантрата на петдесет и шест годишния мъж. Мисълта за още осемнайсет месеца в пандиза беше поносима. Но не и за още осемнайсет години.
Интервалът между закуската в единайсет часа и обяда в три беше най-удобното време, през което свещеничката и рецепционистът можеха да кажат нещо на своя съдружник. Тогава Убиеца Андерш вече се беше справил с неприятния махмурлук, но все още не беше обзет от прекомерно опиянение.
Съвещанията понякога се провеждаха спонтанно, но имаше и твърдо уговорен час: понеделник, единайсет и половина, в малкото фоайе на хотела, на масата в ъгъла. Убиеца Андерш гледаше да се появява поне на тези понеделнишки срещи, стига предната вечер да не бе замръкнал на чуждо място някъде в града и още да не се бе върнал.
Процедурата по време на съвещанията беше една и съща. Рецепционистът сервираше бутилка бира на Убиеца Андерш и по чаша кафе на себе си и свещеничката. Следваше обсъждане на наскоро изпълнените поръчки, предстоящите задачи, икономическото развитие и други такива.
Единственият реален проблем в дейността им беше това, че убиецът, въпреки всички съвети и обяснения, твърде рядко уцелваше ляво и дясно, когато чупеше ръце или крака. Свещеничката бе измислила нова подсказка – дясната ръка беше тази, с която човек се здрависва. На това Убиеца Андерш отвърна, че не е свикнал да се здрависва. Ако настроението му беше добро, по-скоро вдигаше наздравица. Ако не беше, тогава и двете му ръце влизаха в употреба.
Накрая на свещеничката ѝ хрумна, че могат да нарисуват едно голямо Л на левия юмрук на Убиеца Андерш, това би трябвало да реши проблема, нали? Убиеца кимна одобрително, но каза, че за всеки случай би било добре да нарисуват и едно Д на другата му ръка.
Идеята се оказа едновременно блестяща и глупава. Защото това, което за Убиеца Андерш беше Л, за човека, имал нещастието да се изправи срещу него, беше Д. Нещата се наредиха чак когато левият юмрук на Убиеца беше неправилно маркиран с Д и обратното.
Рецепционистът доволно констатира, че клиентелата се е разширила и оплакванията почти са спрели, откакто левият и десният юмрук бяха разменени. Пристигаха и поръчки от Германия, Франция, Испания и Англия. Обаче не и от Италия, там, изглежда, хората можеха да се оправят и сами.