След края на разказа рецепционистът не посмя да стори друго, освен да поздрави Убиеца Андерш с добре дошъл, да стисне ръката му и да се представи.
– Пер Першон – каза той.
– Юхан Андершон – каза убиецът и обеща да опита занапред да убива възможно най-малко хора.
След това попита рецепциониста дали не му се намира някоя и друга бира. След седемнайсет години лишения гърлото на човек лесно пресъхва.
Пер Першон не възнамеряваше да положи началото на отношенията си с Убиеца Андерш, като му откаже бира. Но докато му наливаше, попита господин Андершон дали би било възможно да не употребява алкохол и хапчета в хотела.
– Да, така ще е най-добре – отвърна Юхан Андершон. – Но ми викай Убиеца Андерш. Всички така правят.
1 Полукръвните породи коне са създадени чрез кръстосване на чистокръвни коне с друга порода. Използват се за езда и впряг. – Б. пр.
2 Производители на селскостопанска техника, в случая трактори. – Б. пр.
3 Езерният нос (шв.). – Б. пр.
Глава 2
Човек трябва да се радва на малките неща. Като това, че месеците си минаваха, без Убиеца Андерш да убие рецепциониста или някого другиго в непосредствена близост до хотела. И като това, че шефът разрешаваше на Пер Першон да затваря рецепцията за няколко часа всяка неделя. Стига времето – за разлика от повечето други неща – да бе на страната на рецепциониста, той се възползваше и излизаше навън. Не за да му отпусне края – парите никога не му стигаха за такова нещо. Обаче да седи мирно и да размишлява на пейка в парка все още беше безплатно.
Именно това правеше, заредил се с четири сандвича с шунка и бутилка малинов сок, когато съвсем неочаквано някой го заговори.
– Как си, синко?
Пред Пер стоеше жена, не много по-възрастна от него самия. Изглеждаше мръсна и опърпана, а около врата ѝ имаше бяла свещеническа яка, също зацапана.
Пер Першон никога не беше залягал над религията, но свещениците си бяха свещеници и той реши, че жената пред него заслужава не по-малко уважение от убийците, наркоманите и обикновените отрепки, с които общуваше на работа. А може би дори повече от тях.
– Благодаря, че попита – каза той. – Бил съм и по-добре. Или всъщност не съм, като се замисля. Може да се каже, че животът ми е изпълнен с относително равномерно разпределена мъка.
„Ама какво съм седнал да се изповядвам – помисли си той. – Я малко по-весело!“
– Но не бих искал да товаря пасторката със здравето и настроението си. Стига да имам какво да ям, всичко е наред – каза той и показа, че разговорът е приключил, като насочи вниманието си към отварянето на кутията със сандвичи.
Жената обаче не регистрира намека. Вместо това каза, че не би я натоварило да му помогне с каквото може, ако това би направило съществуването му по-поносимо. Най-малкото, което можела да стори, било да се помоли за него.
Да се помоли? Пер Першон се зачуди с какво мърлявата свещеничка си мислеше, че би помогнало това. Да не очакваше, че от небето ще завалят пари? Или хляб и картофи? Но... нека заповяда. Не бива да отпраща някой, който му мисли доброто.
– Благодаря. Ако пасторката смята, че молитва, отправена към небесата, може да направи живота ми по-лесен, тогава няма да се инатя.
Свещеничката се усмихна и седна на пейката до излезлия в неделна почивка рецепционист, след което се захвана за работа.
– Господи, виж чадото си... как се казваш, между другото?
– Казвам се Пер – отговори Пер Першон и се зачуди за какво ли му беше на Господ тази информация.
– Господи, виж чадото си Пер, виж как страда той...
– Е, не страдам чак толкова.
Свещеничката спря и каза, че ще е най-добре да започне отначало, както и че молитвата вършела най-добра работа, ако не я прекъсват твърде много.
Пер Першон помоли за извинение и обеща да я остави да се домоли на спокойствие.
– Благодаря – каза свещеничката и пробва отново. – Господи, виж чадото си, виж как чувства, че би могъл да живее по-добре, макар и да не страда чак толкова. Господи, дай му вяра, научи го да обича света и светът ще го обикне. О, Исусе, носи кръста си рамо до рамо с него, да дойде Твоето царство и така нататък.