Пер Першон реши, че все може да отдели няколко минути на свещеничката, щом така и така беше попитала. Затова ѝ разказа за своя дядо, който бе пропилял милионите си. И за татко, който просто се беше отказал от борбата. И за мама, която тръгна с исландски банкер и напусна страната. И за това как той самият се бе озовал в бардак на шестнайсетгодишна възраст. И как сега работеше като рецепционист в хотела, в който се бе превърнал бардакът.
– Когато се случи да имам двайсетина свободни минути, сядам на някоя пейка на безопасно разстояние от всички разбойници и бандити, с които се занимавам на работа, а после се появява свещеничка, която не вярва в Бог, опитва се да ми измъкне последните пари, а накрая изяжда храната ми. Това е животът ми, освен ако не се окаже, че благодарение на молитвата ѝ, когато се върна, старият бардак ще се е превърнал в грандхотел.
Мърлявата свещеничка с трохи около устата, изглежда, се засрами. Каза, че не е много вероятно молитвата да има чак толкова незабавен ефект, като се има предвид, че я е претупала, а получателят ѝ не съществува. Сега съжали, че е поискала заплащане за лошо свършената работа, особено с оглед на щедростта, която рецепционистът прояви със сандвичите.
– Разкажи ми още за онзи хотел – каза тя. – Дали там няма да се намери стая на цена като за... приятели?
– Цена за приятели? – попита Пер Першон. – Кога точно със свещеничката станахме приятели?
– Е – каза тя. – Още не е късно.
4 Този и следващите цитати от Библията са от новия превод от оригиналните езици (2013) на Българското библейско дружество. – Б. пр.
5 Става дума за официалната книга с псалми на шведската църква. – Б. пр.
Глава 3
Свещеничката получи стая номер осем, в съседство с Убиеца Андерш. Но за разлика от убиеца, от когото Пер Першон не смееше да поиска заплащане, новата гостенка трябваше да предплати за една седмица. Редовна цена.
– Да предплатя? Но това са последните ми пари.
– Значи е още по-важно да не бъдат похарчени за друго. Може да ми се откъсне една молитва от сърцето, съвсем безплатна, така че всичко да се нареди – каза рецепционистът.
В същия миг в хотела влезе мъж с кожено яке, слънчеви очила и набола брада. Изглеждаше като пародия на гангстер, какъвто вероятно беше. Без да поздрави, попита къде може да намери Юхан Андершон.
Рецепционистът протегна ръка и отговори, че в Къща за гости „Шоуден“ не можело да влиза всеки срещнат и да иска безплатна информация за това кой къде живее или не живее. За тях било въпрос на чест да защитават интегритета на гостите си.
– Отговори на въпроса, преди да съм ти отрязал пишката – каза мъжът с коженото яке. – Къде е Убиеца Андерш?
– В номер седем – отвърна Пер Першон.
Заплашително изглеждащият мъж тръгна по коридора. Свещеничката погледна след него и се зачуди дали някой ще си има неприятности. Дали рецепционистът смяташе, че тя може да направи нещо в качеството си на духовно лице?
Пер Першон не смяташе нищо, но не успя да ѝ го каже, преди онзи с коженото яке да се върне.
– Убиеца се е трупясал на леглото. Знам го в какви състояния изпада, засега е най-добре да го оставим да лежи. Погрижи се да получи този плик, когато се събуди. Предай му поздрави от Графа.
– Само това? – попита Пер Першон.
– Да. Не, кажи му, че в плика са пет хиляди, не десет, защото е свършил работата само наполовина.
Мъжът с коженото яке си замина. Пет хиляди? Пет, които очевидно е трябвало да бъдат десет. И сега се падаше на рецепциониста да обясни липсата пред потенциално най-опасния човек в Швеция. Освен ако не делегираше задължението на свещеничката, която току-що бе предложила услугите си.
– Убиеца Андерш – каза тя. – Значи е истински, не си си го измислил?
– Изгубена душа – каза рецепционистът. – Много изгубена всъщност.
За негова изненада тя попита дали много изгубената душа е дотолкова изгубена, че да е морално поносимо свещеничка и рецепционист да вземат назаем една хилядарка от нея, за да се наядат в някое приятно заведение наблизо.
Пер Першон я попита що за свещеничка е тя, след като предлага такива неща, но призна, че мисълта е изкусителна. Само че имаше причина Убиеца Андерш да се нарича така. Или три причини, ако рецепционистът си спомняше правилно: брадва в гърба, изстрел с пушка в лицето и прерязано гърло.
Въпросът доколко е удачно да вземат тайно пари назаем от убиец отпадна, тъй като въпросният убиец се беше събудил и сега се тътреше към тях по коридора с разрошена коса.
– Жаден съм – каза той. – Днес ще получа парична доставка, но още не е пристигнала и няма с какво да си купя бира. Или храна. Може ли да взема назаем двеста крони от касата?