Рецепционистът реши да си изгради искрено лошо мнение за новата гостенка. С изключение на това, нямаше по-добра идея какво да прави, освен да си стои където беше – до хладилника на рецепцията – и да се старае да изглежда възможно най-безинтересно. „Няма причина да убиваш нещо, което не предизвиква емоции“, разсъждаваше той.
Убиеца Андерш също беше малко объркан. Свещеничката беше казала толкова много неща за толкова кратко време, че той не можа да проследи мисълта ѝ (а и това, че тя беше свещеник, не опростяваше нещата).
Жената като че предлагаше някаква форма на сътрудничество. Тия неща обикновено не свършваха добре, но все можеше да я изслуша. Не беше нужно винаги да започва с юмруците още отначало. Даже обратното, в поразително много ситуации беше по-добре да остави тази част за накрая.
Ето как Убиеца Андерш реши да разкаже в какво се състоеше свършената от него работа. Не бил отнел нечий живот, ако така са си мислели.
– Да, сигурно е трудно да убиеш някого наполовина – замислено умозаключи свещеничката.
Убиеца Андерш каза, че е решил да спре да убива. Цената била твърде висока, тъй като, ако се случело още веднъж, нямало да го пуснат, преди да е станал на осемдесет.
Работата беше там, че едва-що успял да излезе на свобода и да отседне някъде, когато отляво и отдясно завалели най-различни предложения. Повечето били от хора, които срещу доста щедро възнаграждение искали техни познати и неприятели да бъдат отстранени. Това ще рече убити, а това пък ще рече нещо, с което Убиеца Андерш вече не се занимавал. Или с което никога не се бил занимавал всъщност. Просто някак си така се били стекли нещата.
Освен разнообразните поръчкови убийства, тук-там се срещали и по-разумни предложения, като например последното. Трябвало да бъдат счупени двете ръце на мъж, купил кола от възложителя на поръчката, а именно Графа, който бил и стар познайник на Убиеца Андерш. Мъжът взел колата, но вместо да си плати, проиграл парите на блекджек.
Свещеничката не знаеше какво е блекджек; двете ѝ бивши паства не се бяха отдавали на такива занимания във времето за развлечения след тържествени служби. Вместо това имаха традиция да играят микадо, което беше доста приятно понякога. Така или иначе, свещеничката се чудеше по-скоро как точно е протекла покупко-продажбата.
– Значи е взел колата, без да си плати?
Убиеца Андерш обясни какви са законите сред не чак толкова законните кръгове в Стокхолм. В конкретния случай ставаше въпрос за деветгодишен сааб, но принципът беше същият: не беше проблем някой да вземе кола на кредит от Графа за ден-два. Ставаше лошо обаче, ако след изтичането на срока парите още не бяха на масата. И лошото касаеше преди всичко човека с кредита, не Графа.
– Например счупена ръка?
– Да, или пък две, както казах. Ако колата беше по-нова, в поръчката щяха да влизат още ребрата и лицето.
– Двете счупени ръце са станали една. Какво стана, не успя да ги преброиш ли?
– Откраднах колело, пъхнах бухалката за бренбол6 в дисагите отзад и отидох до дома на оня крадец. Когато го сгащих, той държеше новородено момиченце в едната си ръка. Примоли се за милост, или както там се казва. Тъй като дълбоко в себе си съм добра душа, както казваше мама, вместо да му чупя двете ръце, счупих едната на две места. И първо му позволих да остави бебето, за да не се удари, ако онзи се строполи на земята, докато си върша работата. И той точно това направи. Бива ме да размахвам бухалката. Само че сега, като се замисля, можех спокойно да му счупя и двете ръце, докато лежеше на пода и хленчеше. Забелязал съм, че невинаги разсъждавам толкова бързо, колкото ми се иска. А ако са замесени алкохол и хапчета, изобщо не мисля. Или поне не си спомням да съм мислил.
Един детайл от разказа направи впечатление на свещеничката.
– Майка ти наистина ли е казвала така? Че дълбоко в себе си си добра душа?
Пер Першон се чудеше същото, но се придържаше към вече избраната стратегия – доколкото е възможно, да се слива със стената, пазейки абсолютна тишина.
– Да, така казваше – каза Убиеца Андерш. – Но това беше, преди да ѝ избия всичките зъби, малко след като татко умря от пиене. След това не говореше много, или поне не ѝ се разбираше. Тъпа вещица. По дяволите!
Свещеничката имаше няколко предложения за това как да се решават семейни конфликти, без да се избиват зъби, но всяко нещо с времето си. Сега искаше да обобщи казаното от Убиеца Андерш, за да види дали е разбрала правилно.
Значи, последният му поръчител искал петдесет процента отстъпка, позовавайки се на това, че Убиеца Андерш е счупил една и съща ръка два пъти вместо две отделни ръце по веднъж?