– Хм, зависи как броим – каза свещеничката смело. – Тринайсет звучи малко много, ако почнем отначало.
– Отначало? – попита главният бандит.
– Пер Першон – каза рецепционистът, който не искаше да го наричат „онзи другият“.
– Дреме ми как се казваш – каза главният и отново се обърна към свещеничката. – Как така „отначало“ и „как броим“?
Самата свещеничка не беше сигурна кога и къде беше началото и как трябваше да броят, но камъкът беше хвърлен. Сега важното беше да не трепне. В такива ситуации цаката му беше „първо говори, после мисли“.
– Ами, при груба сметка, около десет милиона стигат – каза тя и си помисли, че е направила голяма глупост, като е предложила сума за откуп, далеч надхвърляща тази, с която разполагаха.
Главният бандит отговори с въпрос:
– Ако противно на очакваното вземем, че се задоволим с припряната равносметка на свещеничката, то къде бихме могли да открием тези десет милиона?
Пер Першон веднъж завинаги показа, че не го бива да импровизира в подобни ситуации. Докато търсеше мисъл, която да обърне в думи, които на свой ред да обърнат ситуацията в тяхна полза, свещеничката отново го изпревари.
– Най-напред искам да обсъдим сумата – каза тя.
– Сумата? – попита главният бандит. – Нали току-що каза десет милиона, по дяволите.
– Хайде сега, не ругай – каза свещеничката. – Онзи горе вижда и чува всичко.
„Започна се“, помисли си рецепционистът.
– Казах, че при груби сметки десет милиона са по-разумна сума. Трябва обаче да изтъкна, като се надявам да не съм твърде недискретна, че поне три от тези десет милиона могат да бъдат проследени първо до Графа и Графинята, които платиха за отстраняването на неколцина от тук присъстващите, и второ – до неколцина от тук присъстващите, които поръчаха противоположната процедура, както и разни по-дребни наранявания.
Гангстерите в мазето се разшумяха тревожно. Свещеничката нали не се канеше да разкаже повече за поръчките им?
– Може ли да продължа? – продължи тя. – Позволете ми да изкажа мнение, че би било неморално от ваша страна да вземете пари от Убиеца Андерш, задето не е убил никого от вас.
Рецепционистът едва успяваше да следва логиката ѝ. Останалите бяха далеч назад. Свещеничката ги изгуби още на думата „неморално“.
– Освен това смятам, че известна отстъпка би била уместна, като се има предвид как се развиха нещата тъкмо с Графа и Графинята. Ако не бяха легнали в онзи храст, целейки се в онзи, на когото бе платено да ги убие, сега нямаше да са мъртви. Нали така?
Последва още мърморене.
– Какво се опитваш да кажеш? – попита главният бандит сърдито.
– Че имаме червен куфар – каза свещеничката и сложи ръка върху жълтия куфар до себе си.
– Червен куфар?
– Пълен с точно шест милиона крони. Целият ни капитал. Предполагам, че поне неколцина от вас някога са получили първото си причастие, а още един-двама може да са се замисляли, че има отвъден живот. Но не е задължително това да означава нова среща с Графа и Графинята. Не мислите ли, че шест милиона са доста добра отплата за това да не убивате една свещеничка?
– И един Пер Першон – вметна рецепционистът бързо.
– И един Пер Першон, разбира се – добави свещеничката.
Главният бандит повтори, че не го интересувало името на Пер Першон. Другите бандити пък отново си зашепнаха нервно. Свещеничката опита да разтълкува интонацията им и ѝ се стори, че мненията са разделени. Така че тя продължи:
– Куфарът е скрит на сигурно място. Само аз знам къде се намира. Вярвам, че с охота бих ви казала къде се намира, но само ако ме измъчвате. А пак ви казвам – най-добрият начин да умилостивите Бог не е като измъчвате свещеничка, не мислите ли? Освен това Убиеца Андерш не е изгубил дар слово само защото е зад решетките.
Последното беше заплаха, която накара доста от гангстерите да настръхнат.
– Предложението ми е аз и човекът до мен, чието име не искате да знаете, възможно най-бързо да ви дадем шест милиона, а в замяна вие да ни дадете честната си дума на крадци, че ще ни пуснете да си вървим живи и здрави.
– Или три милиона – каза рецепционистът, който се почувства отчаян при мисълта отново да остане без пукнат грош. – Тогава може би всички ще отидем в рая, когато му дойде времето.
Но това окончателно влоши отношенията му с престъпниците.
– Не ми пука не само как се казваш, а и къде ще отидеш, ако те накълцам на парченца – каза главният бандит и като че ли се канеше да продължи тирадата си, но Йохана Шеландер го прекъсна.
– Или шест милиона, както предложих – каза свещеничката, която бе успяла да анализира ситуацията и да прецени, че няма да се отърват с по-малко.