Следващата нощ четирима мъже отидоха на гости на Улуфсон и Улуфсон. Не натиснаха звънеца и дори не почукаха на вратата. Вместо това си помогнаха с брадви, докато вратата не стана на трески, след което можеха просто да прекрачат прага. Но колкото и да търсиха, не откриха нито Улуфсон, нито брат му. Само един изплашен хамстер, който се казваше Кларк, на името на един банков обирджия от миналото. Улуфсон бе убедил брат си да оставят Кларк в апартамента, в който никога повече нямаше да се върнат. След погрома в мазето на кръчмата двамата веднага се качиха на влака за Малмьо, на шестстотин километра от може би най-ядосаната кръчмарска клиентела в света, поне в този момент.
Малмьо се оказа приятно място, все пак това беше един от най-престъпните градове в Швеция. Още едно-две престъпления седмично нямало да се отразят на статистиката, философстваше Улуфсон. С брат му решиха като начало да го дават по-полека и обраха една бензиностанция, вземайки всички пари и четири шоколадови десерта, след което си присвоиха автомобила на управителя.
Глава 65
Рецепционистът не можеше да разбере само едно. Как можело в куфара да има точно шест милиона? Не трябвало ли вътре да има поне още шестстотин хиляди?
Да, но свещеничката била взела малко пари, докато си стягали багажа. Четките за зъби, гащите и останалото може би щели да се поберат и иначе, но ѝ се сторило ненужно да отварят куфара всеки път, когато трябва да платят някакъв си автобусен билет.
– Или някаква си рибарска колиба в Готланд? – попита рецепционистът.
– Точно така.
Все пак животът можеше да е и по-лош. С други думи, останаха им шестстотин четиресет и шест хиляди крони, след като платиха за колибата. И едва шестстотин хиляди, когато приключиха с ремонтите, в разрез с неизвестен брой държавни разпоредби, които съгласно плана заминаха в камината. За всеки случай не се обадиха да питат дали е позволено да ползват клорин54, за да унищожат една досадна колония пясъчни оси, попадащи в червения списък на застрашените видове.
– Все ще можем да умножим този половин милион с помощта на един-двама будали – изрази мнение свещеничката.
Рецепционистът се съгласи, завинти капачката на шишето клорин и припомни на свещеничката, че за целта е важно да не дават на единия будала и едно йоре повече, отколкото получават от другия будала.
54 Марка почистващ препарат, съдържащ натриев хипохлорит (белина). – Б. пр.
Глава 66
Средновековният град Висбю55 и магазините му се подготвяха за предстоящите коледни празници. Лихвеният процент по кредитите беше паднал до нула цяло и нула десети и това окуражаваше хората да вземат назаем парите, които са им нужни и с които не разполагат, така че коледното пазаруване за поредна година щеше да достигне нови върхове. В резултат хората като цяло щяха да запазят работата си и съответно да имат средства да платят взетите заеми. Икономиката си е цяла наука.
Рецепционистът от няколко месеца разсъждаваше над това как да приложат на практика принципа, че е по-блажено да вземаш, отколкото да даваш (и същевременно да изглежда, че правиш обратното). За момента беше стигнал само до различните форми на даването. Да дадеш пари на някого, беше лесно. И готино. И уникално тъпо, ако не получиш същата или по-голяма сума в замяна.
Принципът беше проработил по-рано под формата на щедър бивш убиец от едната страна и голямо количество волни пожертвувания от другата. Но сега нямаха на разположение нито убиец, нито кофи за пожертвувания, нито паство. От трите можеха да си набавят единствено кофите, обаче каква полза?
Но стана така, че по време на една разходка нагоре по улица „Хестгатан“ свещеничката и рецепционистът срещнаха облечен в червено чичко с фалшива брада, вероятно нает от Централната асоциация56. Той вървеше нагоре-надолу по полегатата улица и казваше „Весела Коледа“ на всички, с които се разминеше, като освен това раздаваше джинджифилови бисквити на децата. Малки и големи се радваха на червенодрешкото и печивата му. Може би коледното настроение ги подтикваше да харчат повече пари в околните магазини, но това беше съмнително.
Във всеки случай свещеничката каза, че нещата може би щели да бъдат различни, ако преди време бе втълпила на Убиеца Андерш идеята за съществуването на Дядо Коледа вместо на Исус.
Рецепционистът се усмихна, щом си представи как Убиеца Андерш застава на амвона и призовава всемогъщия Дядо Коледа. И вместо вино и сирене раздава на паството гльог и джинджифилови бисквити.