Убиецът Андерш кимна. Така било, стига с „петдесет процента“ свещеничката да имала предвид половината сума.
Да, това имала предвид. И добави, че онзи граф, изглежда, бил доста докачлив. Въпреки това един свещеник и един рецепционист бяха готови да помогнат.
Тъй като рецепционистът не беше измислил какво да възрази, тя продължи:
– Срещу двайсет процента комисиона ще потърсим споменатия граф с намерението да го накараме да размисли. Но това не е нищо. Съвместната ни работа става наистина интересна чак във втората фаза!
Убиеца Андерш опита да асимилира казаното. Имаше много думи и странно процентно съотношение. Но още преди да стигне до въпроса каква би могла да бъде „втората фаза“, свещеничката го изпревари.
Във фаза две рецепционистът и свещеничката щели да менажират малкия бизнес на Убиеца Андерш. Дискретен пиар за разширяване на клиентелата, изготвяне на ценоразпис, за да не си губят времето с хора, които не могат да си платят, както и ясен етичен кодекс.
Свещеничката забеляза, че лицето на рецепциониста е станало бяло като хладилника до стената, към която се бе долепил. Видя също, че Убиеца Андерш е изгубил нишката. Реши да замълчи за малко, за да може първият да си поеме дъх, а вторият да не реши да се бие, вместо да вникне в предложението ѝ.
– Между другото, трябва да поздравя Убиеца Андерш за доброто му сърце – каза тя. – Представете си, бебето се е отървало без драскотина! Небесното царство принадлежи на децата, знаем това, то е засвидетелствано още в Евангелие от Матей, глава деветнайсет.
– Знаем ли? Матей ли? – попита Убиеца Андерш и забрави, че половин секунда по-рано беше решил да набие поне рецепциониста, дето само си мълчеше.
Свещеничката кимна набожно и се въздържа да го информира, че само няколко реда по-надолу в същото Евангелие пишеше да не убиваме, да обичаме ближния си като себе си и – във връзка с избитите зъби – да почитаме майка си, а също и баща си, като стана дума.
Зараждащият се гняв, изписан по лицето на Убиеца Андерш, взе да се уталожва. Това забеляза и Пер Першон, който най-накрая се осмели да повярва в живота отвъд (с други думи, отвъд настоящия разговор с гостенина от седма стая, който той и свещеничката най-вероятно щяха да преживеят). Рецепционистът не просто отново започна да диша, а си възвърна и говорните способности и вложи своя личен принос, като криво-ляво успя да обясни на Убиеца Андерш колко са двайсет процента от нещо. Убиецът се извини, като каза, че покрай отмятането на годините в пандиза е станал майстор в броенето, но не знаел много за процентите, освен че има около четиресет от тях в твърдия алкохол, а понякога и повече, ако е произведен в някое мазе. По време на едно от разследванията срещу него полицията бе установила, че е прокарал хапчетата си с трийсет и осем процентов купешки алкохол и седемдесетпроцентов домашен. Вярно, че невинаги можеше да се разчита на полицията, но ако в случая са били прави, то нищо чудно, че нещата се бяха развили така – при тези сто и осем процента алкохол в кръвта в добавка към хапчетата.
Вдъхновена от доброто настроение, свещеничката обеща, че оборотът на Убиеца Андерш щял да се удвои – най-малко!, – стига той да даде свобода на нея и рецепциониста да действат като негови представители.
В същото време Пер Першон доста навременно извади две бутилки бира от хладилника. Убиеца Андерш пресуши първата, начена втората и реши, че е разбрал достатъчно от това, което досега му обясняваха.
– Добре, по дяволите, значи се разбрахме.
Убиецът довърши втората бира на няколко големи глътки, оригна се, помоли за извинение и в знак на добра воля им подаде две от наличните пет хилядарки с коментара „нали казахме двайсет процента!“.
Напъха останалите три в джоба на ризата си, след което съобщи, че било време за закуско-обяд в ресторанта зад ъгъла и затова повече не можел да обсъжда бизнеса.
– Успех с Графа! – каза той от вратата, преди да изчезне.
6 Подобна на бейзбол игра, популярна в Скандинавия и Германия. – Б. пр.
Глава 4
Човекът, когото наричаха графа, не можеше да бъде открит в сборника на благородниците7. Всъщност не можеше да бъде открит където и да е. Имаше близо седемстотин хиляди крони неплатени данъци, но макар властите упорито да му го напомняха, като пращаха писма на последния му посочен адрес на улица „Мабини“ в столицата на Филипините Манила, парите така и не пристигаха. Не пристигаше и какъвто и да е друг отговор. Данъчните нямаше как да знаят, че адресът е избран случайно и уведомителните писма попадат у един местен търговец на риба, който ги използваше, за да увива в тях калмари и тигрови скариди. В същото време Графа живееше при приятелката си в Стокхолм. Тя пък се зовеше Графинята и беше високопоставен дистрибутор на различни наркотици. От нейно име Графа ръководеше пет фирми за продажба на автомобили втора употреба в южните квартали на столицата.