– Да, защо не? Или да навестим убиеца гъбар, когото така елегантно успяхме да пратим обратно в затвора. Ако си спомням правилно, в бързината му обещах, че ще му ходим на свиждане.
– Но нали го излъга? – каза рецепционистът.
– Знам. Но съм чела някъде, че не трябва да лъжесвидетелстваш против ближния си – усмихна се свещеничката.
Едно мъничко посещение на Убиеца Андерш щеше да означава резултат от 7 на 3 в двубоя срещу Божите заповеди, който никога нямаше да спечелят. Но все пак винаги можеха да разкрасят малко цифрите.
Рецепционистът изгледа недоверчиво свещеничката, която призна, че идеята да се срещнат с мъжа, от когото най-накрая се бяха отървали, може би имала нещо общо с хормоналния ѝ дисбаланс. Била чела някъде за бременни жени, които живеели само на риба тон с олио, или пък ядели по двайсет портокала на ден, или дъвчели тебешир, така че определено нещо им имало. Но както и да е.
В момента животът на двама им бил застоял като изхвърлените на брега водорасли. Нямало дори пясъчни оси, които да ги дразнят. Една малка разходка с ферибот, последвана от още по-малко посещение на затворник, може би щели да раздвижат малко нещата? При това срещу почти минимални разходи.
В този момент рецепционистът разбра по-добре от всякога, че бременността правеше нещо с жените. На обичната му свещеничка очевидно ѝ липсваха не само убиецът, но и пясъчните оси. Като оформящ се баща той трябваше да поеме отговорност. Да изтича да купи щайга портокали, нямаше да е достатъчно.
– Предлагам да тръгнем в началото на следващата седмица – каза той. – Можеш да провериш кога приемат посещения в затвора, а аз ще резервирам билети за ферибота.
Йохана Шеландер кимна доволно, докато Пер Першон се мъчеше да гледа ведро. Смисълът на живота не можеше да се крие в нова среща с Убиеца Андерш. Но щом съпругата му имаше хормонален дисбаланс, нямаше какво да се направи. Освен това Кралската библиотека или Музеят на корабоплаването не му се струваха като много по-привлекателни варианти.
– В добро и зло – измърмори той. – Това отива на сметката на злото.
Глава 68
– Скъпи приятели! Мир вам, алилуя и осанна! – поздрави ги Убиеца Андерш в стаята за посещения.
Едва го познаха. Изглеждаше бодър и силен, а почти цялото му лице беше обрасло. Убиеца Андерш обясни последното с това, че преди време свещеничката го научила, че според Стария завет не бивало да се бръсне. Не си спомнял точните думи и не могъл да ги открие сам, въпреки че ги търсил, но се доверявал на скъпата си приятелка.
– Левит 19:26-28 – каза свещеничката машинално. – Не яжте месо с кръвта му. Не правете гадания и предсказания. Не стрижете косите на главата си в кръг и не разваляйте края на брадите си. Заради мъртвец не си нанасяйте рани върху тялото си и не оставяйте белези по себе си. Аз съм Господ. Под „рани върху тялото“ е имал предвид татуировките.
– Така беше, да – каза бившият пастор и се почеса по брадата. – За татуировките няма какво да се направи, но с Исус обсъдихме въпроса и решихме да забравим за тях.
Убиеца Андерш се чувстваше като риба във вода. Давал уроци по вероучение три пъти седмично и бил привлякъл поне четирима ученици, а още много затворници се колебаели. Само веднъж нещата излезли от контрол – когато опитал да каже молитва преди вечеря в столовата, при което готвачът, излежаващ доживотна присъда, изпаднал в пристъп на гняв и започнал масов бой. Случило се така, че най-близо до него бил един чужденец, когото всички наричали Дрънкалото, тъй като никога не говорел (главно защото имал какво да каже само на собствения си език, който никой друг не разбирал). Готвачът строшил една бутилка и я забол в гърлото на Дрънкалото, който казал „Ай!“ на чист шведски и това били последните му думи.
– Онзи с бутилката получи нова доживотна присъда заради тая работа. И беше понижен в мияч на чинии.
Според Убиеца Андерш една или две доживотни присъди било все едно (макар че да миеш чинии цели два живота вместо един, може би било съдба, по-лоша от смъртта). Затова пък изгаряше от нетърпение да разкаже как в затвора отвикнал да приема причастие, но въпреки това връзката му с Исус не отслабнала. И не искал свещеничката и рецепционистът да се обидят, но докато изучавал Библията, установил, че те двамата май били разбрали погрешно някои неща относно причастието. Не било нужно човек да обръща една-две бутилки вино на ден само защото се е обърнал към Христос. Ако искали, Убиеца Андерш можел да им обясни по-подробно как стоят нещата?
– Не, благодаря – каза свещеничката. – Мисля, че общо взето, ми е ясно.