В Рованиеми във Финландия живееше друг Дядо Коледа с брада от полиестер. Концепцията явно наподобяваше тази в Даларна. И имаше същите недостатъци.
Датчаните пък смятаха, че Дядо Коледа живее в Гренландия, американците – на Северния полюс, турците – в Турция, руснаците – в Русия. От всички тях единствено американците развиваха качествен бизнес със своя Дядо Коледа. Отчасти защото той като че ли предпочиташе кока-кола пред всички останали напитки, отчасти под формата на поне един коледен филм годишно, в който Дядо Коледа сътворяваше голяма каша, но в последния момент успяваше да зарадва всички деца на света. Или поне едно от тях. Наужким. Срещу дванайсет долара за билет.
Имаше го и братовчеда на Дядо Коледа Синтерклаас, или свети Николай. Според информацията, която откри рецепционистът, първоначално той бил покровител на всички бивши крадци, което беше приятна мисъл. Но той не се броеше, защото даваше подаръци на децата още на шести декември.
– Зависи колко глобално ще действаме – каза свещеничката.
– Нека караме с държавите една по една – каза рецепционистът. – Да вземем само Германия, която има десет пъти по-голямо население от Швеция. Това означава десет Дядо Коледовци ала Убиеца Андерш, всичките способни да кажат поне „Фрое Вайнахтен“59, без да се объркат.
Това бяха две чужди думи. Тоест с две повече, отколкото Убиеца Андерш можеше да научи (стига да не ставаше дума за латински наименования на гъби). Също така имаше риск „осанна“ на немски пак да е „осанна“.
57 Tomten, също и Jultomten, е шведското наименование на Дядо Коледа. От 1983 г. писмата до него се обработват в пощенския терминал в Томтебуда, община Солна. Томтебуда идва от думите tomt (земна площ, терен) и bod (барака), но поради сходството в имената може да се разбира и като „Бараката на Дядо Коледа“. – Б. пр.
58 Страната на Дядо Коледа (шв.). – Б. пр.
59 Весела Коледа (нем.). – Б. пр.
* * *
Конкуренцията при Дядо Коледовците, които наистина даряваха, без да получават заплащане предварително, беше ограничена. Или по-скоро несъществуваща.
Рентабилността на бизнес идеята зависеше от това колко печални истории можеха да открият във вестниците. За предпочитане бяха самотните майки, болните деца и изоставените домашни любимци от всякакви сладки разновидности. Грозните старчета с дървеници в стените нямаше да разчувстват достатъчно много сърца, също както и простреляните и измъчени плъхове в кофи за боклук. А що се отнасяше до мултимилионерите с охлюви убийци в градината, мнението сред шведите обикновено беше, че милионерите са си го заслужили.
Истински гениалното на идеята да ползват добре подбрани разкази от местните вестници беше, че въпросните хора вече бяха говорили веднъж с медиите, следователно щяха да изявят желание да го направят отново след неочакваната среща с Дядо Коледа.
Това от своя страна щеше да генерира трафик към интернет адреса, където можеше да бъде открит техният Дядо Коледа, чиято брада не падаше, ако я дръпнеш.
И ако Бог проявеше достатъчно добрина (както повтаряше рецепционистът), това щеше да доведе до едно-две дарения. Или до сто. А защо не хиляда?
Единственото, което им оставаше до задействането на плана, беше Пробационната служба да изпълни налудничавата си (и също толкова отлична) идея да пусне Убиеца Андерш на свобода.
Глава 70
Същността на проект „Дядо Коледа“ се криеше в идеята, че единственото по-забавно от това да даваш, беше това да вземаш. Според вижданията на свещеничката и рецепциониста, ако човек успееше и с двете, би трябвало да има всички предпоставки за дълъг и щастлив живот. Все пак целта им не беше те и нероденото им бебе да умрат от глад. Дори Убиеца Андерш не заслужаваше такава съдба.
Имайки това на ум, рецепционистът създаде страница във фейсбук с мотото „Истинският Дядо Коледа – дарява щастие през цялата година“.
Страницата беше пълна с послания за любов, отправени с най-различен тон (само не и религиозен). В малкото останало място се съобщаваше, че всеки е свободен да разтвори сърцето си (това ще рече портфейла си), за да помогне на Дядо Коледа и мисията му. Това можеше да стане с банков превод, кредитна карта, онлайн банкиране, по телефона и по още няколко начина. Независимо от избора, парите отиваха в сметка в Търговската банка във Висбю. Сметката принадлежеше на шведското дружество с ограничена отговорност „Истинският Дядо Коледа АБ“, чийто стопроцентов собственик пък беше анонимна швейцарска фондация. В никакъв случай не биваше да излиза наяве кой стои зад благородната инициатива, тъй като с Убиеца Андерш като търговска марка беше свършено. В същото време Дядо Коледа открай време се нареждаше до Нелсън Мандела, Майка Тереза и онзи, чието име не биваше да се споменава напразно.