Дотук идеята напомняше изключително много на предишната интернет страница, подканваща към дарения за пастор Андерш. (Между другото, тя в момента беше пълна с коментари от потребители, които си искаха парите обратно.)
За по-сигурно рецепционистът беше поръчал да му доставят националния данъчен регистър, всичките двайсет и три издания, по двеста седемдесет и една крони всяко. Общо излезе над шест хиляди и двеста крони, но си струваше. В регистъра имаше имената, адресите и декларираните приходи от услуги и капитали на всички данъкоплатци в страната. Така функционираше Швеция. Нямаше нищо тайно. Освен самоличността на Дядо Коледа. Все пак не можеше да дарят пари на някого, когото вестниците изкарваха като жертва, а после да се окаже, че същият човек взема годишна заплата от два милиона и живее в старовремска жълта вила в Юрсхолм с дванайсет стаи и кухня. Със или без охлюви убийци.
Не, първото вложение на Дядо Коледа щеше да отиде при млада жена, която, ако се съди по адреса ѝ, живееше в апартамент. По-нататъшното разследване показа, че жената плаща наем, а декларираните ѝ доходи възлизат на деветдесет и девет хиляди крони годишно.
Глава 71
Трийсет и две годишната Мария Юхансон живееше заедно с петгодишната си дъщеря Гисела в тесен двустаен апартамент в Юстад, един от най-южните градове в Швеция. Таткото го нямаше вкъщи. Не се бе прибирал от около година. Мама Мария беше безработна и според вестник „Юстадс Алеханда“ някой бе счупил прозореца на спалнята ѝ с камък. Сега Мария имаше проблеми със застраховката, защото според застрахователното дружество имало доказателства, че камъкът бил хвърлен от бащата на Гисела в една съботна вечер. Доказателствата се състояха главно в показанията на самия татко по време на полицейски разпит. Той признаваше, че вечерта отишъл на ресторант, след което посетил апартамента на бившата си приятелка. Тя отказала да отвори вратата и да прави секс с него дори срещу заплащане, така че той ѝ се развикал и я обвинил, че проституира. Посещението му завършило с камъка, хвърлен през прозореца.
От застрахователна гледна точка проблемът беше, че таткото на Гисела все още бил регистриран на въпросния адрес. А ако някой съзнателно и умишлено руши собствения си дом, не може да очаква компенсация от застрахователите. Затова Мария и малката Гисела се оказваха принудени или да празнуват Коледа с фазерна плоча вместо прозорец в спалнята, или да похарчат всичките си спестявания за ново стъкло и така напълно да отменят Коледата на Гисела. Понеже зимата беше студена дори далеч на юг, налагаше се да предпочетат стъклото и Гисела оставаше както без подарък, така и без елха.
Такова беше положението в дома им, когато на вратата се почука. Мама Мария отвори предпазливо, та нали това можеше да бъде...
Но не беше. Беше Дядо Коледа. Истинският Дядо Коледа, както изглеждаше. Той се наведе и подаде на Гисела интерактивна кукла – такава, с която можеше да говори! Куклата получи името Нане и се превърна в най-любимото притежание на Гисела. И то въпреки факта, че Нане не беше особено кадърно програмирана.
– Обичам те, Нане – казваше Гисела.
– Не знам, не познавам стрелките на часовника – отвръщаше Нане.
Освен куклата Дядо Коледа даде плик с двайсет хиляди крони на майката на Гисела. И каза „Весела Коледа“, защото така прави един Дядо Коледа. После добави и „Осанна!“, в разрез с инструкциите си, защото на този Дядо Коледа малко му хлопаше шейната.
Изчезна толкова внезапно, колкото се беше и появил. Качи се в такси, чийто шофьор се казваше Таксиджията Торщен. На задната седалка седяха доволни две от джуджетата на Дядо Коледа. Не носеха коледни дрехи, а едното беше бременно в осмия месец.
Операция „Дядо Коледа“ започна в Юстад и продължи на север. Следващата спирка беше Шобу. След това дружината се отправи към Хьорбю, Хьойор, Хеслехолм и още по-нататък. Правеха средно по едно дарение дневно, на стойност между десет и трийсет хиляди крони, в продължение на четири седмици. Понякога под формата на пари, понякога на подаръци, понякога и двете.
Самотните майки бяха добра инвестиция. Самотните деца бежанци – още повече, за предпочитане момичета. Колкото по-малки бяха, толкова по-голям беше финансовият им потенциал. Болните или тези в неравностойно положение също ставаха. Сладките момченца и момиченца с рак бяха същински джакпот.
Дядо Коледа, между другото, вече беше ходил в Хеслехолм в миналия си живот. Таксиджията Торщен ги закара до един специален адрес, а Дядо Коледа влезе във входа и позвъни на възрастната жена войник от Армията на спасението, на която вече беше дал пари веднъж.