Няколко души успяха да го снимат, но той вече бе така преобразен с дългата си брада и всичко останало, че никой не свърза Дядо Коледа с бившия убиец и пастор от Църквата на Андерш. За всеки случай Таксиджията Торщен открадна две регистрационни табели, докато беше в Стокхолм по друга работа. Освен това с малко боя превърна буквата F в E, така че сега таксито му, на първо място, не беше регистрирано, а на второ, беше собственост на един електротехник от Хеселбю.
Спекулираше се активно, носеха се всякакви слухове. Възможно ли бе кралят да обикаля и да разпръсква щастие сред народа си? Кралицата все пак бе известна със загрижеността си за децата и беззащитните. Идеята пусна корени в доста дискусионни форуми в интернет, докато накрая не се случи така, че Негово величество отстреля четиривръх61 лос в една сьормландска гора в абсолютно същия миг, в който Дядо Коледа зарадва едно дванайсетгодишно момиче (което освен бежанка беше и сираче) в Херньосанд.
Свещеничката, рецепционистът, Дядо Коледа и Таксиджията Торщен си поделиха солидарно по осем процента от излишъка в бюджета и всички заживяха щастливо на острова в Балтийско море, който се бе превърнал в техен дом. Остатъкът от приходите беше инвестиран в блаженото даване. Освен това рецепционистът вече работеше по първоначалната идея на свещеничката за разширяването на дейността в посока Германия. Немците имаха както пари, така и сърца. И можеха да играят футбол. Пък и бяха толкова много, че беше почти невъзможно да се изчисли какви щяха да са печалбите, ако проект „Дядо Коледа“ заработеше на немска почва. Проблемът беше само да намерят десет тамошни Дядо Коледовци, да разберат какво казват и да ги накарат да проумеят какво трябва да казват. Както и да ги убедят да си траят за цялата работа.
60 Малко градче на полуостров Ютланд; там се намира седалището на „Лего Груп“. – Б. пр.
61 Тоест с по едно разклонение и два върха на всеки рог. – Б. пр.
* * *
Имаше някаква истина в това с пътищата Господни и така нататък. Защото приблизително в същия момент майката на рецепциониста – същата, която почти бе станала учителка по немски – се измори от избухванията на мъжа си и на вулканите в Исландия.
По време на един от редките случаи, когато посещаваше цивилизацията, за да купи провизии, тя се обади на полицията и им каза къде се намира обвиненият ѝ в незаконно присвояване съпруг, като по този начин се отърва от него.
Следващата стъпка беше да се свърже със сина си по фейсбук. Едното нещо доведе до друго и скоро тя се сдоби със собствена рибарска колиба в Готланд, недалеч от тази на сина ѝ и семейството му. Освен това я назначиха като мениджър „Развитие“ на бъдещия немски клон на фирмата. През това време исландският съд осъди мъжа ѝ на шест години и четири месеца морална рехабилитация в затвора заради извършените от него финансови престъпления.
Убиеца Андерш от своя страна срещна Стина и веднага се нанесе при нея. Тя се влюби в него, когато се оказа, че той знае латинското име на зелчестата гъба. (обяснението за това беше, че преди да стане убиец, убиецът си бе купил една книга с намерението да се научи как да придава магически свойства на гъбите чрез разнообразни наркотични методи, ала след дванайсетото препрочитане осъзна, че знае имената на всички възможни гъби, но не и как да ги направи по-забавни, отколкото бяха.)
Двамата със Стина пробваха безрезултатно да търсят трюфели (Tuber melanosporum) с помощта на питомно, но глуповато прасе. След това се захванаха с отглеждане на аспержи, постигайки същия успех (не на последно място поради факта, че същото прасе обожаваше да рови в градината).
Стина, която беше умерено простовата, така и не разбра какво точно прави обичният ѝ Юхан на сушата три седмици месечно. Важното беше, че се прибираше когато трябва и всеки път носеше у дома все по-тлъста надница. Освен това можеха да ходят заедно на църква всяка четвърта неделя и да благодарят на Бога за всичко освен за оная работа с трюфелите и аспержите.
Когато не се изявяваше като частен шофьор на Дядо Коледа, Таксиджията Торщен караше такси на острова. Не защото се нуждаеше от парите, а защото обичаше да кара кола. Но през свободната си седмица работеше само от дванайсет до шестнайсет часа, от понеделник до четвъртък. Останалото време проспиваше или прекарваше в кръчмата. Беше наел стая за постоянно в един семеен хотел във Висбю, който се намираше достатъчно близо до всички околни пивници. Така, където и да решеше да утоли жаждата си, Таксиджията Торщен нямаше проблеми да се прибере, колкото и да залиташе.