Питърсън от своя страна беше по-освободен, по-достъпен, по-разумен и със сигурност по-приятелски настроен към околните. Но чарът му беше фалшив, а приятелското отношение — обикновена поза просто защото и той беше изкарал шест години като оперативен агент, през което време му се беше налагало да се бори за оцеляване. Мистър Питърсън не събуждаше чувство на ужас у подчинените си, но в замяна им предлагаше пълна порция лукава скромност, примесена със съответната доза несигурност.
Както и да е. Бях толкова погълнат от появата на високото началство, че изцяло пропуснах мъжа, който вървеше на около метър след тях.
— Шефът ми! — прошепна Марголд, а лакътят й бързо прогони благоговението ми.
Фокусирах поглед и с известна изненада установих, че познавам този човек. Казваше се Джордж Мийни и се явяваше бивш годеник на сегашната ми любима Джанет Мороу. Заедно бяхме разследвали убийството на сестра й Лайза Мороу. Всъщност „заедно“ е силно казано, тъй като Джордж Мийни провеждаше заповяданата от правителството операция за потулване на случая, а в хода на този процес аз му се пречках в краката и не му позволявах да възобнови пламенната си връзка с красивата мис Мороу. В резултат на всичко това останах с впечатлението, че Джордж не храни особено топли чувства към особата ми.
Запитах се дали знае, че се свалям на бившето му гадже, а като следствие от този въпрос възникна и още един: дали случайно не се е повредил металният детектор на входа…
Разбира се, по-вероятно беше тревогите ми да се окажат безпочвени. Може би Джордж отдавна е оставил тази история зад гърба си и щом ме зърне, ще се втурне към мен, ще ме прегърне с дългите си ръце и ще възкликне: „Хей, Шон, страхотен си! Адски много ми липсваше, приятелю!“ На практика Джордж наистина беше амбициозен тип. Когато щракнахме белезниците на убиеца, той моментално си приписа всички заслуги, изгради си солидна биография и, както успях да се уверя със собствените си очи, отлично се беше възползвал от шанса да се докопа до солидно повишение. От тази гледна точка той ми беше адски задължен, но аз силно се съмнявах, че ще възприеме именно нея.
Както и да е. Таунзенд и Питърсън се насочиха към челните места на дългата заседателна маса, а подчинените им се разпределиха по останалите столове — естествено, с цената на неизбежната блъсканица и лека суматоха, които съпътстват всички спешни заседания, за които не са подготвени картончета с имената на участниците. Защото, импровизирани или не, тези картончета са от решаващо значение в звездната столица на най-могъщата държава в света. Мястото, което заемаш, определя кой си ти. Без никакви компромиси. Аз седнах на един стол до стената и направих опит да стана невидим.
Джордж Мийни се тръшна на най-близкия до началството стол, буквално на сантиметри от него. Това е задължително за всеки, който иска да е на един език разстояние от височайшия задник. Между другото, в тази игра столовете не бяха с един по-малко; номерът беше да избегнеш горещия стол. Ерго, Бюрото вече беше определило водещата, а мосю Мийни усещаше примката на шията си. Насочих пръст към Марголд, но тя се направи, че не ме вижда.
Директорът Питърсън, нашият домакин, отпусна няколко секунди за настаняване, изваждане на бележници и прочие, след което прочисти гърлото си и започна:
— Трябва да свършим много работа в невероятно къси срокове. Мисля, че повечето от нас вече се познават помежду си, но въпреки това се нуждаем от представяне…
Видях как очите на Мийни тръгнаха да обикалят масата и се спряха върху мен. В тях нямаше нито изненада, нито недоволство. По-скоро останах с усещането, че той е очаквал да ме види тук. В следващия миг отвори уста, произнесе отчетливо (и правилно) името си и предложи на заинтересованите следната кратка информация:
— Аз ще бъда ръководител на тази операция в качеството си на заместник изпълнителен директор на столичното управление. Предварително ви благодаря за помощта, която несъмнено ще ми окажете. Чакат ни тежки и напрегнати дни, но ние сме професионалисти и трябва да се справим. Убеден съм, че ще работим добре.
Присъстващите кимнаха, вероятно в знак на признание за този шедьовър на глупостта. Федералното правителство изобщо няма представа какво означава съвместна работа. Нито добра, нито лоша. Но формата, в която ни беше поднесен този факт, беше напълно приемлива, включително и като начин на изразяване.
Дойде ред на джентълмена срещу Джордж. Името му беше Чарлс Уордъл, представител на тайните служби, а изражението му говореше, че е притеснен и изнервен. Мистър Уордъл се беше появил да чуе как точно се е издънила поверената му институция, след което да увери присъстващите, че това няма да се повтори. Никой от насядалите около масата не му предложи да си разменят местата. Защото неговият отбор вече беше регистрирал минус шест точки на информационното табло и нямаше никакви шансове дори да излезе на нулата.