Но сега, след като представянето приключи и играчите станаха известни, бавно проумях, че в залата присъстват твърде много представители на агенциите за национална сигурност. До този момент нямах доказателства, че случилото се в резиденцията на Белнап е нещо повече от битово убийство, но явно някой друг в тази стая знаеше повече от мен.
Всъщност може би щях да разбера за какво става въпрос, тъй като настъпилата тишина бе нарушена от мрачно тържествения глас на Питърсън.
— В шест и двайсет тази сутрин неизвестни лица разстреляха хладнокръвно Терънс и Мерибет Белнап, заедно с още четирима агенти на тайните служби. Тери и Мерибет бяха мои близки приятели, изключително фини хора. Убеден съм, че някои от вас също са били близки с тях.
Няколко глави тържествено закимаха. Що се отнася до мен, аз не бях близък със семейство Белнап и на практика изобщо не ги познавах. Но споменът за купчината играчки в мазето ме изпълни с тъга, макар и не толкова искрена, колкото тъгата, която ме обзе при мисълта за малката сладка Джун Лейси с куршум в гърлото.
— Всички вие сте видели или чули за бележката, оставена от убийците — продължи с предупредителен тон Питърсън. — И си давате сметка за сериозността на положението. В случай, че не сте в течение, ще ви кажа, че разследването е поверено на ФБР. От името на разузнавателните служби на тази страна аз обявих нашата пълна готовност да сътрудничим до окончателното залавяне или обезвреждане на убийците.
Очевидно стигнал до заключението, че е изразил достатъчно съболезнования и е изрекъл достатъчно кухи фрази, той се извърна с лице към Таунзенд и подхвърли:
— Сигурен съм, че и ти имаш какво да споделиш, Марк…
— Да, само няколко изречения — кимна Таунзенд, изправи се и почука по стъклото на ръчния си часовник. — Точно след четирийсет минути Питърсън и аз ще докладваме на президента. Преди това ще изслушаме предварителния доклад на специален агент Марголд, след което ще ви оставим да организирате разследването. Пясъчният часовник е обърнат, дами и господа. Убийците обещават нови престъпления през следващите два дни. И ние трябва да се отнесем сериозно към заплахата им, независимо дали разполагат с възможности за конкретната й реализация. На практика и някои от присъстващите тук може да се окажат мишени. Затова ви препоръчвам да не подминавате обмислянето на подобна възможност.
Замълча, очевидно решил да прояви великодушие и да ни даде време за изпълнение на препоръката.
Не се размениха погледи, не се чуха възклицания, никой не напусна стаята. Във въздуха обаче увисна тежко предчувствие. Някои от присъстващите вероятно се замислиха дали да дадат предплата за жилище във Флорида, други може би се питаха дали си струва да се купува цял галон с мляко. Нямаше никакво съмнение, че върху солидните и добре оформени задни части на Питърсън и Таунзенд бяха изрисувани нишани във формата на кръвясали очи, същото се отнасяше и за мисис Хупър, която разполагаше с престижен инвестиционен портфейл и висок обществен рейтинг. Но ние, останалите, изглеждахме в сравнителна безопасност просто защото едва ли някой би стрелял по нас само за да потренира.
В един свят, брутално разделен на имащи и нямащи, понякога е по-добре да си във втората група.
Както и да е. Настроението се очерта. Шестима души бяха мъртви. Марголд щеше да ни обясни как е станало това, а после всички заедно щяхме да си поблъскаме главите, за да открием защо и кой го е извършил.
Таунзенд заби показалец в лицето на Марголд и рязко заповяда:
— Започвайте!
4.
Моята нова дружка Джени говори в продължение на петнайсет минути. Помагаше си с дебел маркер, с който нахвърли на дъската груба скица на къщата на Терънс Белнап и охранителната система, отбеляза появата на държавната лимузина, маркира движението на нападателите по пътеката до входа, а оттам — до лобните места на жертвите в трапезарията и приземието. Наистина беше много умна. Говореше ясно и точно, свеждайки до минимум жаргона на ФБР. Знаеше кои детайли са важни, притежаваше добра памет, организирана мисъл и приятен глас. Мъдро не си позволи никакви предположения, никакви допълнителни подробности. Предаваше фактите такива, каквито са, без украса.