Той предпочете да не отговаря на така поставения въпрос и смени темата.
— Между другото, как е Джанет? Чувам, че вие двамата сте станали твърде близки.
— Много е добре. Миналата седмица навърши трийсет и си направихме страхотен купон. Тя се нагласи както я е майка родила, аз също. — Замълчах и му хвърлих един поглед, изпълнен с престорена загриженост. — Извинявай, но тази тема сигурно ти е безинтересна.
Вероятно беше така, защото той изръмжа едно „майната ти“ и се отдалечи.
— Какво беше всичко това? — попита Джени, заковала поглед в гърба му.
— Нищо — отвърнах, макар че хич не беше нищо. Преди да го прехвърлят във Вашингтон, Мийни бил агент в Бостън и двамата с прекрасната мис Мороу бяха работили заедно по редица случаи. В хода на този процес разцъфнали любовта и страстта — до степен да заживеят заедно и да се сгодят. После сладурчето Джорджи я прецаква при разкриването на някакво важно престъпление, обира лаврите и получава престижен пост в столицата. На всичкото отгоре копелето отново се опитва да прекара Джанет — както в преносния, така и в буквалния смисъл, веднага след убийството на сестра й. Но Джанет е прекалено добър човек и по тази причина не е казала на Джордж, че е мръсник.
Аз не съм добър човек. Освен това все някой трябва да напомни на копелдака, че трябва да си плати, когато прецаква близки и приятели. На всичко отгоре Джорджи със сигурност криеше таен коз срещу искрено вашия разказвач, ето защо аз предпочетох да ударя пръв. На практика копелето е доста ловко и изобретателно, което означава, че може би няма да имам шанс за втори удар.
— По-добре да се връщаме — подхвърлих на Джени аз.
— Добре.
Тръгнахме по коридора.
— Не се заяждай с Джордж — посъветва ме тя. — Затрупан е с отговорности и не бива да се разсейва.
— Сигурно е така.
— Каквото и да се е случило между вас, предстоящото разследване е по-важно.
— Ти си… Всъщност благодаря ти, че ми го напомняш.
— Трябва да се извисиш над личните проблеми. Мисли за страната. Овладей се.
— Точно това смятам да направя — кимнах аз.
— И още нещо: Джордж Мийни е дребнав и отмъстителен мръсник. При всички случаи ще намери начин да те ухапе.
Всемогъщи боже.
Върнахме се в заседателната зала. Всички играчи заеха местата си, но имаше и известни размествания. Мисис Хупър се озова срещу Мийни, а Холдърман и Уордъл се бяха преместили по-близо до Джени и мен. Ако бедният Джийн Холдърман направеше още някоя идиотска забележка, най-вероятно щеше да бъде изхвърлен на паркинга. Напомних си да седна по-близо до вратата.
Дискусията беше възобновена от мисис Хупър.
— Позволете ми да очертая проблемите, пред които сме изправени. До общите избори остават само седем месеца и аз просто не мога да си представя по-неподходящо време за тази криза! Разбирате ли какво ви казвам?
Май всички се питаха кога ли е по-подходящото време за тази криза според мисис Хупър, но старателно закимаха, демонстрирайки съпричастност към проблемите й. В крайна сметка всички ние бяхме държавни служители, които получават оперативни заповеди от политическите си господари. Да чуем какво мислят те беше винаги интересно, а понякога дори полезно.
— Програмата на президента за следващите четири дни предвижда предизборна обиколка на южните щати — продължи мисис Хупър. — Там ще се решава съдбата на изборите и по тази причина не можем нито да отложим обиколката, нито да направим значими промени в програмата. — Помълча малко, след което добави: — Програмата на вицепрезидента също е готова, но тя все пак може да претърпи някакви промени. — Каза го така, сякаш идеята току-що й беше хрумнала.
— А не допускате ли, че убийците са запознати с програмата на президента? — обадих се аз. — Днешното престъпление може би е извършено именно защото те знаят, че през следващите два дни президентът ще бъде уязвим.
Мисис Хупър ме дари с продължителен и втренчен поглед, после отговори:
— Не мисля, че е така. Някои събития действително са обявени предварително, но маршрутите и детайлите по охраната са известни само на шепа хора.
— Такива бяха и плановете за охраната на Белнап — напомних й аз.
Тя не прояви охота да навлиза в темата, но вместо нея се обади Уордъл:
— Съветът на тайните служби е да се вземат мерки по укриването на вицепрезидента до разрешаването на кризата. Да се отменят абсолютно всички публични изяви на президента през следващите два дни или докато се реши проблемът.