— Вече казах, че подобни варианти са изключени — хладно го погледна мисис Хупър.
— Става въпрос за официална препоръка.
— Много добре.
— След края на заседанието ще се погрижа да ви я връча и в писмен вид.
— Сигурна съм, че ще го направите.
Приключил с операцията за прикриване на задника си, Уордъл благоволи да подхвърли и някакво обяснение за обща консумация:
— Ние можем да усилим охраната и със сигурност ще го направим, но все пак не сме в състояние да я удвоим.
Мисис Хупър отдели няколко секунди на мрачното предупреждение, след което кимна.
— След заседанието ще ви дам списък с имената на хората, чиято охрана трябва да бъде удвоена. Сред тях без съмнение ще бъдат президентът и вицепрезидентът, а също така и министърът на отбраната.
Нямаше никакво съмнение, че лично мисис Хупър ще утвърди окончателния вариант на този списък, но никой от присъстващите не беше чак дотам неблагоразумен, че да го каже на глас. Включително и аз.
— Охраната на президента и вицепрезидента беше удвоена още в седем и трийсет тази сутрин — информира я Уордъл. — Що се отнася до министъра на отбраната, той не се охранява от нас, а от военната полиция. Въпреки това ще направя необходимото да ги уведомя.
Мийни ловко се възползва от кратката пауза след това изявление и зададе един навременен въпрос.
— Добре, Чък, удвояваш охраната. Какъв резултат очакваш?
— Зависи. По принцип нашата охрана е организирана така, че да възпира и предотвратява действията на всички видове индивидуални убийци, описани от агент Марголд: луди, откачени и обзети от мания за величие идиоти. Историята познава достатъчно такива случаи — спомнете си Линкълн, Гарфилд, Кенеди, опитите за покушение срещу Форд и Рейгън. Извършителите без изключение са с психически отклонения и действат сами. Ето защо нашите агенти изучават профилите на подобни хора, а обучението им е насочено към реагиране срещу най-характерните им прояви. — Уордъл огледа присъстващите, сякаш искаше да се увери, че разбират значението на това, което разясняваше. — В случая имаме работа с висококвалифициран екип. Може би са двама, може би десет. Ние можем да променим обичайните начини за придвижване на президента, профила на охраната му. И ще го направим. Но не когато е на открито, когато се ръкува и целува бебета.
— Ако проблемът е в бройката на охраната, ще допълним агентите ви с наши хора — обади се Мийни.
— Разбира се, че проблемът е в бройката. Но нашите агенти работят в екипи. Вкараме ли в тях необучени хора, неминуемо ще възникнат проблеми. — Той се обърна към Джордж и натъртено добави: — Най-доброто, което можете да направите, е още преди тази фаза да откриете и елиминирате заплахата.
Уордъл съвсем не беше глупак. Ловкият начин, по който прехвърли топката в полето на Мийни, съвсем недвусмислено го доказваше.
— Ние ще се заемем с отбраната, а вие с нападението — добави той с очевидното намерение да подсили тезата си. — Но нека бъдем наясно — този мач не може да бъде спечелен от защитата!
Сега вече уважаемият мистър Уордъл можеше да бъде доволен — бе успял да прикрие задника на любимите си служби отвсякъде — отгоре, отдолу и отстрани, от понеделник до неделя.
Изчаках Мийни да отправи топката с отмерен шут в полето на някой друг от играчите, но той зяпаше в стената и мълчеше, вероятно обзет от спомени за блестящата кариера, която бе имал някога. Напрегнатата тишина бе нарушена от Филис.
— Да се върнем на въпроса на Дръмънд, мисис Хупър — рече тя. — По какъв начин вие бихте желали да запознаем обществеността с този проблем?
Вместо да отговори, Хупър се извърна към Мийни и попита:
— Доколко сте сигурен, че всичко това е свързано с наградата?
— В нищо не сме сигурни. В момента нямаме никаква представа за мотивите. А и бележката може да е уловка.
— Уловка за какво?
— Убийството на Белнап може да е било насочено единствено към него. Точка по въпроса. Преди да започне работа в правителството, той е бил президент на известна компания на Уолстрийт, имал е стотици врагове. Тайните служби имат цяла папка със заплахи срещу него. Нали така, Чък?
— Точно така — кимна Уордъл. — Ястреба не беше особено популярен.
— Бележката може да е написана нарочно, с цел да ни заблуди — подхвърли нова хипотеза Джордж, заби поглед в масата пред себе си и мрачно добави: — Трябва да бъдем нащрек!
Мисис Хупър моментално се хвана за сламката.
— Много добре — кимна тя. — Но нека чуем и другите възможни варианти.
Изведнъж ми светна, че Джордж през цялото време е чакал този шанс.
— Ще ви кажа какво мисля — отговори с усмивка той. — Ако сериозно са решили да убият президента, те нямаше да ни предупреждават.