— Имам един въпрос — казах.
Той ми хвърли изпитателен поглед, вероятно подозирайки, че ще изтърся някоя гадория.
Не исках да го разочаровам и попитах:
— А ти какво ще правиш, Джордж?
— Радвам се, че попита, Дръмънд. Аз ще наблюдавам и ще координирам всички операции. Това отговоря най-добре на философията ми за упражняване на властта — директно да разпределям отговорностите между подчинените си. По този начин се насърчава инициативността и… отчетността…
Тази тирада ми прозвуча като извадка от Наръчника по модерен мениджмънт, но никой от присъстващите не пропусна подтекста в нея. На вашингтонски жаргон отчетност означава лавина от лайна, която се движи от горе на долу. Джордж щеше да направи така, че всеки да заложи по нещо в тази игра и ако корабът случайно попадне на айсберг, капитанът в никакъв случай няма да маха за сбогом от мостика, докато моряците се отдалечават със спасителните лодки. Защото спасителни лодки не се предвиждаха. Ако Джордж постигнеше своето, и оцелели не се предвиждаха.
Стрелнах с поглед Джени, която само извъртя очи.
6.
На вратата на „Охранителна техника за дома Фъргюсън“ висеше табела с надпис:
Но паркингът беше задръстен от лимузини и ванове без опознавателни знаци, а през входа влизаха и излизаха мъже и жени с плачливи физиономии и костюми във всички нюанси на сивото и синьото.
Мина ми през ума, че на местните тази активност ще им се стори странна, нехарактерна, а вероятно дори и тайнствена. А за да доразвия теорията, която ви подхвърлих в началото на тази история, ще посоча, че ако бяха приели моето на пръв поглед шантаво, но на практика гениално предложение да превърнем склада в клиника по кожно-венерически болести, сега върху същата табела щеше да пише КАРАНТИНА ПОРАДИ СЛУЧАЙ НА НЕЛЕЧИМА, ПРЕДАВАНА ПО ВЪЗДУШНО-КАПКОВ ПЪТ ГОНОРЕЯ. ВЛИЗАЙТЕ САМО КОГАТО ВИ ПОВИКАТ. Този надпис със сигурност щеше да обясни появата на странните посетители с плачливи физиономии, да не говорим за спокойствието, което щеше да се възцари около контейнерите за боклук или мотаенето наоколо без работа.
Бях щастлив да зърна Лайла, нашата рецепционистка, която седеше зад бюрото в обичайната си роля на секси служителка, избрана специално за посрещане и изпращане на клиентите. При влизането ми вдигна глава да ме погледне, но очевидно не ме позна и отсече:
— Спри на място, приятелю!
— Какво?!
— Да ти виждам ръцете! — изръмжа тя. — Извади някакъв документ за самоличност, но бавно, много бавно! Под бюрото държа пистолет, който е насочен право в топките ти!
— Какво говорите, госпожице! — престорено се ужасих аз. — Аз съм чиновник в ЦРУ и нямам топки!
Тя се разсмя.
Облегнах се на плота и поверително подхвърлих:
— Ако случайно още не си предупредена, в града наистина се подвизава някакъв тип, който се представя за агент на ФБР. Притежава прилични на вид документи, но е въоръжен и опасен.
— Не съм чувала такова нещо — стана сериозна Лайла.
— Представя се с името Джордж Мийни. Ако се появи тук и ти покаже някакви документи, ти веднага трябва да му гръмнеш топките!
Лайла отново се разсмя.
— Специален агент Мийни пристигна преди повече от час — информира ме тя.
— И ти не го простреля в капачката на коляното?!
— Ама моля те. Той е приятен и чаровен мъж, освен това изглежда много добре. Женен ли е?
— Не, но ти май беше омъжена.
— О, благодаря ти, че ми напомни — засмя се отново тя.
Господи, жените изобщо не могат да преценяват представителите на противоположния пол!
Но ако оставим настрана външния вид, Лайла беше една умна и възприемчива млада жена. Качества, които са задължителни за работата й, тъй като тя е служител на Отдела за сигурност на Управлението и вероятно владее поне десет начина да убие противника си с мигли.
— Чух, че си имал много забавна утрин — подхвърли тя, докато отбелязваше появата ми в присъствения дневник.
— По-скоро интересна — поправих я аз.
— Тук стават шантави неща, не мислиш ли?
— Шантави неща ставаха и преди тази сутрин.
Тя само сви рамене и смени темата.