— В първия момент и ние помислихме, че е шега — мрачно отвърна той. — Но след тазсутрешните събития май променихме становището си. — Подаде ми една цветна разпечатка и попита: — Какво мислиш за това?
Поех листа в ръцете си. По всичко личеше, че е разпечатка на уебстраницата, която коментирахме. На розов фон бяха наблъскани с различни шрифтове, които напомняха за едновремешните циркови плакати с летящи балончета, клоуни и разни танцуващи фигурки. Наистина приличаше на шега, а може би и на нещо друго. Сякаш авторът беше изпълнен с толкова дълбоко презрение към действащия президент на САЩ, че се отнасяше с ирония дори към офертата за убийството му.
Изчетох и самата оферта, изписана с дебели сини букви:
УБИЙ ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ И СПЕЧЕЛИ 100 000 000 НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ПРОСЛЕДЯВАНЕ АМЕРИКАНСКИ ГУЩЕРИ!
Под заглавието бяха намерили място неизбежните, изписани с дребен шрифт подробности, които изреждаха правилата и изискванията на „състезанието“ — всичко на всичко три на брой. Участникът трябва да представи предварителен план за действие, да предложи оригинален „подпис на убиеца“, с който да се легитимира, и трето, за да получи голямата награда, участникът трябва да остане анонимен и извън подозрение.
Вдигнах поглед към Морт.
— Как става комуникацията на предварителните намерения?
— Изпраща се на този адрес — отвърна той и се наведе да ми покаже една линия в дъното на разпечатката, под която беше изписано payoff@mtercon.com.
— По него не може ли да се разбере кой е инициаторът на „състезанието“?
— Опитахме. Оказа се, че адресът е свързан с анонимна пощенска кутия, който по всяка вероятност ще ни отправи към други десетина анонимни имейли.
Усетил по някакъв начин, че не разбирам за какво става въпрос, Морт се зае да ме просветлява:
— Не е чак толкова сложно. Съответният имейл автоматично се изпраща на анонимната пощенска кутия, която наподобява номерираните кутии, предлагани от всеки пощенски клон. Оттам операцията се повтаря отново, произволен брой пъти. Все едно, че скачаш от една черна дупка на друга и така поне десетина пъти. — След тези думи отново насочи вниманието ми към дъното на сайта, където имаше списък със седем-осем езика за кореспонденция: руски, испански, арабски и дори идиш. — Едно кликване върху някой от изброените би те отправило към същата уебстраница, но вече на съответния език.
— Условно наклонение? — вдигнах вежди аз.
— Сайтът беше закрит два дни след съобщението в Ал Джазира — обади се Филис.
— Шефът на новините в Ал Джазира заяви, че са били уведомени по телефона, но отказа да ни съобщи името на информатора — добави Морт и в очите му проблесна гняв. — Копелето има наглостта да се оправдае с Първата поправка, представяш ли си?
— Кой е закрил сайта? — попитах аз.
— Авторът.
— Защо?
Филис хвърли кос поглед към Морт и отвърна:
— Преобладаващото мнение в онзи момент гласеше, че е дръпнал щепсела, преди шегата му да се превърне в „играчка-плачка“.
— А какво е сегашното преобладаващо мнение?
Филис насочи поглед към уебстраницата и неохотно промърмори:
— Вероятно е получил една-две оферти, които заслужават внимание. След което се е състоял обмен на имейли, с които кандидат-убийците са изпратили плановете си, а авторът е намерил начин да ги увери, че разполага с парите. Уместно е да допуснем, че са били обсъдени и начините за получаване на наградата. За които, разбира се, нямаме никакво понятие.
— Разбирам.
Филис се приведе напред и добави:
— Но сто милиона са твърде голяма, да не кажа невероятна сума, нали? Направихме всичко възможно да ограничим разпространението на офертата, като своевременно информирахме тайните служби и Белия дом.
— Не бързай да правиш заключението, че става въпрос за арабски пари — обади се Морт. — Те могат да бъдат на всеки обиден от нещо саудитски принц, колумбийски или мексикански наркобарон, чуждо правителство или някой американски милиардер, за когото президентът е политически неудобна фигура. — Намръщи се и замълча, оставяйки списъка недовършен.
— Вече разбираш защо се опитахме да поставим капак на всичко това — подхвърли Филис. — Тази награда… как да кажа… В много отношения тя е непреодолимо изкушение, нали? Подобна сума може да запали пожар от опасни амбиции.
Напълно вярно, отбелязах мислено. Не вярвам в тезата, че всеки си има цена, но сто милиона долара са в състояние да развълнуват много съвести. Искам да кажа, че в Ню Йорк има достатъчно безскрупулни типове, които срещу няколко хилядарки ще изпразнят един пълнител във всеки, който им посочите, а за сто милиона ще сринат до основи не само Манхатън, но и съседния му Куинс. Тръснах глава да прогоня тези мисли и се върнах към дискусията.