— Моля за извинение. Неволно.
— Неволно, а? Майстор осезател Уеб тъкмо ми разказваше най-увлекателните неща за крилото на един прилеп, а ти въздишаш все едно ни смяташ за най-големите досадници на света! — Наблегна на думите си с потупване с ветрилото по рамото ми.
Уеб се засмя.
— Лейди Търпение, мислите му несъмнено бяха другаде. Познавам Том от отдавна и помня добре меланхоличната му жилка! А, но аз ви задържам, а ето, че други ваши гости са дошли, за да потърсят вниманието ви!
Измамена ли беше Търпение? Не мисля, но бе доволна да си позволи да бъде отвлечена от нас от чаровния млад мъж, когото Копривка несъмнено беше пратила, за да можем с Уеб да си поговорим насаме. Почти съжалих, че го направи. Уеб ми бе изпратил няколко писма и бях сигурен, че знам какво ще е руслото на разговора, в който иска да ме въвлече. Беше изтекло много време, откакто бях обвързан с животно чрез Осезанието си. Но това, което Уеб, изглежда, сравняваше с детинско чумерене, аз по-скоро го чувствах като самотата на дълго женен мъж, който внезапно е овдовял. Никой не можеше да замести в сърцето ми Нощни очи, нито можех да си представя такава връзка с което и да е друго същество. Отишлото си беше отишло, както бе казал той току-що. Ехото от моя вълк вътре в мен бе достатъчно, за да ме крепи. Онези живи спомени, толкова силни, че понякога имах чувството, че още чувам мислите му в ума си, щяха винаги да са за предпочитане пред всяко друго свързване.
Тъй че сега, докато той опипваше почвата с баналности за това как я карам и дали Моли е добре, и дали реколтата е била добра тази година, съзнателно отбягвах разговора, който неминуемо щеше да ни отведе до схващането му колко важно е да науча повече за Осезанието и да обсъдим самотното ми положение. Добре премисленото ми мнение беше, че съм без партньор. И смятах да остана така до края на живота си — не ми трябваше да знам за магията на Осезанието нищо повече от онова, което вече знаех.
Ето защо кривнах глава към „музикантите“, които все още стояха до вратата, и му казах:
— Боя се, че са били дълъг път за нищо. Търпение ми каза, че за Зимния празник са червенокосите певци и че русите ще ги запази за лятото. — Кимнах към колебливата тройка с очакването, че Уеб ще сподели насмешката ми към ексцентричностите на лейди Търпение.
Непознатите не бяха влезли в залата, а стояха до вратата. Стояха като стари спътници, по-близо, отколкото стои човек до бегъл познат. По-високият мъж имаше корави, грубовати черти. Жената до него, с извърнато към него лице, имаше широки скули и високо покрито с бръчки чело.
— Руси ли? — попита ме Уеб, докато се озърташе.
Усмихнах се.
— Странно облечената тройка до вратата. Виждаш ли ги? С жълти ботуши и палта?
Погледът му ги обходи два пъти, след което той ги зяпна стъписан. Очите му се разшириха още повече.
— Познаваш ли ги? — попитах, забелязал уплахата му.
— Претопени ли са? — прошепна той прегракнало.
— Претопени? Как е възможно?
Взрях се в тях, зачуден какво е разтревожило Уеб. Претопяването лишаваше човек от човечността му, откъсваше го от мрежата на живот и съпричастие, които ни правят способни да обичаме и да бъдем обичани. Претопените обичаха само себе си. Някога бе имало много от тях в Шестте херцогства, грабеха близки и съседи, разкъсваха кралството отвътре, когато Разбойниците на Алените кораби пускаха между нас наши хора като врагове. Претопяването беше тъмната магия на Бледата жена и нейния капитан Кебал Тестото. Но бяхме надделели и бяхме прогонили разбойниците от бреговете си. Години след Войните на Алените кораби бяхме отплавали до последната ѝ твърдина на остров Аслевял, където приключихме с тях завинаги. Претопените, които те бяха създали, отдавна бяха отишли в гроба. Никой не бе практикувал злата магия от години.
— Приличат ми на Претопени. Осезанието ми не може да ги намери. Едва мога да ги доловя, освен с очите си. Откъде дойдоха?
Като майстор на Осезанието, Уеб разчиташе на животинската магия много по-остро от мен. Може би беше станала главното му сетиво, защото Осезанието дава на човек тръпка на усет за всяко живо същество. Този път, разтревожен от Уеб, разширих съзнателно Осезанието си към новодошлите. Нямах неговото ниво на усет, а препълнената с хора зала още повече размътваше сетивото ми. Не можех да усетя от тях почти нищо. Свих пренебрежително рамене.
— Не са Претопени — реших, защото добре знаех как злата магия лишава напълно човек от всичко, което Осезанието ми позволяваше да доловя. — Скупчили са се заедно твърде приятелски. Ако бяха Претопени, всеки от тях веднага щеше да потърси каквото най-много им трябва, храна, пиене и топло. Колебаят се, не желаят да бъдат възприети като натрапници тук, но им е неловко, че не знаят порядките ни. С Претопените не е така. Тъй че не са Претопени. Претопените изобщо не се интересуват от подобни тънкости.