2.
Пролята кръв
От всички магии, за които се знае, че са били притежание на хората, най-висшата и най-благородната е онзи сбор от таланти, известен като Умението. Със сигурност не е съвпадение, че през поколенията управление на Пророците тя често се проявява у онези, които са предопределени да станат крале и кралици. Сила на характера и благородство на духа, благословията на Ел и Еда често съпътстват тази наследствена магия на родословната линия на Пророка. Тя дава на ползвателя ѝ способността да изпраща мислите си надалече, да влияе деликатно на мисленето на своите херцози и херцогини или да вдъхва страх в сърцата на враговете му. Според традицията мнозина владетели от рода на Пророка, чиято сила е била допълвана от куража и дарованието на неговата котерия на Умението, са можели да постигат чудодейно изцеряване на тяло и ум, както и да командват своите кораби по море и нашите защитници на сушата. Кралица Ефикасна е учредила шест котерии за себе си, като е поставила по една група надарени с Умението във всяко херцогство и така е направила магията на Умението достъпна за всеки от доверените ѝ херцози и херцогини през своето просветено владичество, за огромна полза на целия ѝ народ.
В другия край на магическия спектър е Осезанието, долна и покваряваща магия, която най-често заразява низшите, живеещи заедно с животните, които обичат. Тази магия, смятана някога за полезна за гъсарки, овчари и коняри, е известно, че е опасна не само за тези, които се поддават на влиянието ѝ, но и за всички около тях. Заразяването от свързването с животински умове води до животински поведения и страсти. Докато този писател ридае, че дори млади благородници са били известни, че са станали жертва на привличане към зверската магия, не мога да съчувствам повече, отколкото да пожелая те бързо да бъдат разкривани и премахвани, преди да могат да покварят невинните със своите мерзки апетити.
Докато бързах по коридорите, почти бях забравил странните ни посетители. Непосредственият ми страх беше за Търпение. Беше падала два пъти в последния месец, но хвърляше вината на стаята: „изведнъж се завъртя около мен“. Не затичах, но закрачих с колкото може по-бързи крачки и когато стигнах до покоите ѝ, не почуках, а направо нахлух вътре.
Моли седеше на пода. Копривка беше коленичила до нея, а Търпение стоеше и ѝ вееше с кърпа. В стаята се носеше остра миризма на билки, а встрани се търкаляше малка стъклена виала. В ъгъла стояха две слугини, явно притеснени от резкия език на Търпение.
— Какво стана? — попитах настойчиво.
— Припаднах. — Гласът на Моли прозвуча раздразнено и засрамено. — Толкова глупаво от моя страна. Помогни ми да стана, Том.
— Разбира се — отвърнах, като се постарах да прикрия тревогата си. Пресегнах се и тя се подпря на мен много по-тежко, отколкото бях очаквал. Леко се олюля, но го прикри, като се вкопчи в ръката ми.
— Вече съм добре. Малко прекалих с въртенето на дансинга и може би с чашите.
Търпение и Копривка се спогледаха, явно не бяха убедени в това.
— Може би с теб трябва да приключим вечерта. Копривка и момчетата могат да изпълнят домакинските задължения.
— Глупости! — възкликна Моли. След това ме погледна, очите ѝ все още бяха малко размътени, и добави: — Освен ако ти си уморен?
— Да — излъгах вещо, прикривайки усилващата се тревога. — Толкова много хора на едно място! А ни чакат още три дни празненства, най-малко. Ще има много време за разговори, ядене и музика.
— Добре. Щом си уморен, ще ти отстъпя, любов моя.
Търпение ми кимна лекичко и добави:
— И аз ще направя същото, скъпи мои. Легло за тези стари кокали, но утре ще си обуя танцувалните пантофи!
— Предупреден съм, значи! — съгласих се и изтърпях перването на ветрилото ѝ. Когато обърнах майка ѝ към вратата, Копривка ме погледна с благодарност. Знаех, че на другия ден ще ме придърпа настрани за кротка приказка, и знаех също така, че нямам отговори за нея, освен че двамата с майка ѝ вече остаряваме.
Моли се опря на ръката ми и тръгнахме бавно по коридорите. По пътя ни различни гости ни задържаха за кратък разговор, поздравления за храната и музиката и пожелания за лека нощ. Бавно се качихме по стълбите и когато стигнахме до вратата на спалнята ни, Моли въздъхна от облекчение.
— Не знам защо съм толкова уморена — оплака се тя. — А сега развалих всичко.
— Не си развалила нищо — възразих, отворих вратата и видях, че спалнята ни е преобразена. Завеси бръшлян обгръщаха ложето ни и борови клонки красяха полицата над камината и изпълваха въздуха с ухание. Дебелите жълти свещи, които горяха из стаята, издаваха миризма на гаултерия и дафинов лист. На леглото имаше нова покривка и пана в същия десен, всичко изпълнено в зеленото и златножълтото на Върбов лес, с оплетени върбови листа за мотив. Бях изумен.