Оставих тази грижа настрана. Пресегнах се за Копривка с Умението и бързо споделих с нея каквото знаех. Не споменах за кръвта по ваянието. Това беше лично.
Аз съм с майка. Ридъл взе Пламен и Справедлив със себе си. Каза на Справедлив да пази вратата на Търпение, докато те с Пламен проверят всяка празна стая в къщата.
Чудесно. Как е майка ти?
Още спи. Изглежда както винаги и не мога да засека нищо нередно с нея. Но бях много разтревожена, когато припадна. Много по-притеснена, отколкото исках да види. Баща ѝ е умрял, когато е бил само с две години по-стар, отколкото е тя сега.
Беше съсипал здравето си с пиене и с шумните кавги и премеждия, които вървят с това.
Майка ѝ е умряла много млада.
Притиснах очите си с длани и разтърках челото си с пръсти. Беше твърде плашещо. Не можех да мисля за това. Стой с нея, моля те. Има само още няколко места, които искам да претърся, а след това ще дойда да те сменя.
Добре съм тук. Няма нужда да бързаш.
Подозираше ли какво се канех да направя? Едва ли. Само Търпение, Моли и аз знаехме скрития лабиринт от тайни проходи във Върбов лес. Макар шпионските дупки в прохода да не ми даваха гледка към всяка отделна спалня, щяха да ми позволят да погледна в много от тях, да видя дали някоя от тях е приютила повече гости, отколкото бяхме поканили.
Когато излязох от проходите, беше по-близо до разсъмване, отколкото до среднощ. Целият бях покрит с паяжини, измръзнал до кости и уморен. Нищо не бях открил, освен че поне две от домашните слугинчета бяха готови, от любов или по-вероятно за някоя монета, да прекарат нощта не в своите легла. Видях една млада жена да плаче в шепите си, докато мъжът ѝ хъркаше пиян в леглото им, и една стара двойка, която пушеше наркотик, толкова силен, че дори малкият лъх от него в тайните ми проходи ме замая.
Но от странните менестрели или от тялото на вестоноската нямаше и следа.
Върнах се в стаята си и освободих Копривка да се прибере в нейната. Тази нощ не спах, нито легнах дори, а седнах на един стол до камината, гледах Моли и размишлявах. Нямаше никаква следа от натрапниците във Върбов лес. Бяха ли толкова безумни, че да избягат в снежната буря, взели тялото на вестоноската със себе си? Поне един от тях беше останал във Върбов лес, за да проследи Ревъл и да влезе в свърталището ми. Защо? С каква цел? Нищо не беше взето оттам, никой член на домакинството ми не бе пострадал. Бях решен да стигна до дъното на тази загадка.
Но през следващите няколко дни все едно, че бяхме сънували странстващите менестрели и вестоноската. Моли се съвзе за пир, танц и смях с гостите ни до края на Зимния празник, без никакъв признак за болест или слабост. Чувствах се мръсен от това, че бях затаил проклетото си знание от нея, и още по-зле от това, че бях обвързал синовете ѝ към мълчание, но и Копривка, и Ридъл се съгласиха с мен. Точно сега нямаше нужда от още тревоги.
Снегът продължаваше да вали ден и нощ, скривайки всякакви дири от всеки, който можеше да е дошъл или заминал. След като кръвта бе изчистена от пода, не остана никаква следа от чуждестранните ни посетители. Ревъл ме изненада със способността си да запази мълчание за странните събития, защото с Ридъл и Копривка бяхме решили, че дискретните разпитвания биха могли да ни спечелят повече информация, отколкото ако огласим гръмко тревогите си. Но освен малцината гости, коментирали за чуждоземците, дошли и напуснали празненството, без да се включат във веселбите, не открихме нищо. Уеб нямаше какво ново да ми каже. Беше му се сторило странно, че жената отказала да му каже името на „приятеля“, когото търсела. И това бе всичко.
С Копривка и Ридъл обсъдихме дали да кажем на Сенч за инцидента. Аз не исках, но накрая те ме убедиха. В първата спокойна вечер след Зимния празник, след като гостите ни си бяха заминали и във Върбов лес бе сравнително спокойно, отидох до кабинета си. Копривка ме придружи, и Ридъл с нея. Седнахме, тя свърза мислите си с моите и заедно отпратихме с Умение разказа си на Сенч. Копривка присъстваше тихо, докато поднасях подробния си доклад. Бях сметнал, че би могла да предложи някоя подробност, но усетих от нея само кротко потвърждение на разказа ми. Сенч зададе няколко въпроса, но усетих, че грижливо събира всеки детайл. Все пак се изненадах, когато каза:
— Съветвам ви да изчакате. Някой е изпратил вестоноската и този някой би могъл отново да стигне до вас, след като тя не се върне. Ридъл да иде до Върбово и да прекара там няколко вечери из кръчмите. Ако има нещо за чуване, ще го чуе. А аз ще поразпитам дискретно. Иначе, направили сте всичко възможно. Освен че, разбира се, както и преди, съветвам ви да обмислите дали да не добавите още няколко домашни войници към персонала си. Които да могат да поднесат чаша чай и да прережат гърло с еднакво умение.