А аз бях същата като него. Онези неща не бяха имали никакво значение за мен, докато някой не бе изтъкнал, че може би трябва да са. Изправих се и изтупах туниката и гамашите си. Почувствах се много пораснала и реших, че отговорът не е да изпадам в униние или да обвинявам баща си. Вдигнах ръка към разчорлената си коса. Щях просто да му кажа от какво имам нужда и той щеше да ми го осигури. Беше го направил за Шън, нали?
Тръгнах да го потърся. Отне ми малко време, но най-сетне го намерих в Жълтия апартамент. Говореше с Ревъл. До тях един слуга, стъпил на столче, окачваше изпраните завеси на леглото. Една от новите слугини, Грижливка, стоеше наблизо с наръч чаршафи. Пухеният дюшек беше сложен в чист калъф и изглеждаше дълбок и мек. Ако никой не гледаше, веднага щях да се кача да го опитам.
Вместо това изчаках търпеливо, докато татко ми се обърна, видя ме, усмихна се и попита:
— Е, Пчеличке, какво мислиш за това? Можеш ли са се сетиш за още нещо, което би искала да се направи за новите ти покои?
Зяпнах от изненада. Ревъл се изкиска доволно.
— Хвана ни малко рано, но почти привършваме — каза татко. — Знам, че щеше да се изненадаш, но не мислех, че ще останеш без думи.
— Харесвам си моята стая — казах без дъх. Премълчах за тайния вход към шпионския лабиринт. Огледах се. Скринът до леглото беше по-нисък, за да ми е по-лесно да намирам неща в него. До празния гардероб, зейнал отворен в ъгъла, имаше столче за по-високите рафтове. Куките в гардероба бяха поставени така, че да мога да ги стигам по-лесно. Това беше доказателство, че татко ми наистина мисли за мен. Разбрах, че не мога да отхвърля този погрешно избран подарък.
— Направил си всичко това за мен? — попитах, преди да е успял да заговори отново.
— С малко съвети от Ревъл — отбеляза баща ми. Високият иконом кимна отсечено в съгласие.
Огледах бавно стаята. Познах малкия стол до огъня, виждала го бях в къщата; сега обаче беше освежен, с нов лак и с жълти възглавнички. Столчето за краката не подхождаше съвсем на стола, но почти, възглавничката беше от същия плат като на стола. В перваза на прозореца имаше вдлъбнато място за седене; беше добавено стъпало, за да ми е по-лесно да се намествам там, и куп възглавнички в ярки цветове ме подканяха да се кача и да се отпусна на тях. Извърнах поглед към татко ми.
— И с много помощ от Ревъл — добави той стеснително, а икономът направо засия. — Знаеш, че нищо не разбирам от пердета и възглавници. Казах му, след като намерихме дървениците, че няма да те сложа отново в онази стая. Той каза, че между слугите се знаело, че тези стаи тук ти харесват, и предложи, след като вече сме започнали да ги освежаваме, да ги довършим специално за теб. И ето те и теб, тъкмо навреме да кажеш дали одобряваш.
Намерих дар слово.
— Много е приятно. Много са хубави.
Татко ми изчака и се наложи да добавя:
— Но наистина обичам старата си стая. — Не можех да му кажа пред слугите, че искам стая с вход към шпионския лабиринт. Не бях сигурна дали изобщо искам да му кажа за онзи вход. Харесваше ми да съм единствената, която знае за него. Претеглих тайната си и бързия достъп до шпионската дупка спрямо възможността да разпръсна част от клюките. А ако той решеше, че вместо това трябва да подобри стаята ми? Можеше да открият шпионската врата! Покашлях се. — Но тя беше бебешка стая, нали? Тук е много по-добре. Благодаря ти, татко. Чудесно е.
Беше малко неловко, но отидох до него и вдигнах лицето си, за да ме целуне. Бях може би единствената, която разбра, че той се изненада, и със сигурност само двамата знаехме, че рядко се бяхме докосвали така. Но той се наведе, за да ме целуне по бузата, все едно това беше нещо, с което и двамата бяхме привикнали. Бяхме съюзници, разбрах изведнъж, вдигнали стените си срещу един враждебен свят.
Ревъл направо не го свърташе на място от възбуда. В мига, в който се отдръпнах от баща ми, той се поклони и каза:
— Господарке Пчеличке, ако имате мъничко време, бих се радвал да ви покажа хитроумните чекмеджета в гардероба ви и как се сгъва надолу огледалото. — Щом кимнах, той с две крачки се озова пред новия ми гардероб. — Вижте. Има кукички за нанизи и малки чекмедженца за други накити. Това е лавичката за благоухания! Позволих си да подбера някои! Това красиво шишенце съдържа розова есенция, а в това синьото има есенция от орлови нокти; двете са много подходящи за млада дама на вашите години! Добавих и това хитроумно стъпалце за вас, да ви позволява да стигате до всеки рафт и да се видите в огледалото. Вижте как се сгъва нагоре и надолу! А отделението за по-големи окачени вещи, ах, какъв приятен аромат — облицовано е с кедър, за да гони гадните малки мушици!