Докато говореше, отваряше празни чекмеджета и завърташе закачалки с много повече ентусиазъм, отколкото бих намерила в себе си за един гардероб. Усмихнах се колкото можех и продължих да се усмихвам, докато той ме уверяваше, че слугинската стая, свързана с моята, скоро щяла да е готова за обитателка. Препоръча на вниманието ми Грижливка като възможна лична слугиня и се наложи да се обърна и да прикрия смущението, избило на лицето ми, докато тя се представяше. Прецених, че е поне на петнайсет, може би и на повече. Тя се изчерви, докато приклякаше в реверанс с чаршафите в ръце, и нямах представа какво да ѝ кажа. Слугиня. Какво щях да я карам да прави? Винаги ли щеше да е близо до мен, да ме следва навсякъде? Изведнъж се зарадвах, че бях снизходителна с приемането на новото си жилище. Ако бях настояла за старата си стая и я бяха сложили там, нямаше да имам шанс да използвам тайния вход. Но пък ако спеше в съседната стая на моята, щях ли да мога да се измъквам незабелязано?
Обърнах се отново към Ревъл. „Внимателно, внимателно…“
— Стаята е чудесна, а гардеробът е очарователен. И сте помислили грижливо за всичко. И колко мило от ваша страна да ме улесните да стигам до нещата. Това открай време ми е трудно, а ето, че сте го решили.
Никога не бях виждала Ревъл да се изчерви от удоволствие, но сега го направи. Кафявите му очи заискриха и за свое изумление осъзнах, че съм го направила мой приятел. Обърнах се към татко ми. Бях дошла да потърся него, с намерението да го помоля за нови зимни ботуши и няколко по-дълги туники. Но сега прецених, че не бива да го моля за тези неща пред слугите. Огледах ги, Грижливка и Ревъл, и мъжа, който окачваше завесите около леглото. Вече беше почти привършил, а Грижливка пристъпваше напред и ги дръпваше за последно, за да висят право. Бях познавала Ревъл през целия си живот, но бях живяла като диво котенце, промъкващо се покрай високия домашен иконом без дума. Какъв интерес можеше изобщо да има такъв достолепен и важен възрастен към мен? И все пак беше тук и извличаше огромна радост от това, че е създал тази стая за мен.
А сега Грижливка явно щеше да стане част от моя свят. Всички разраснали се по брой хора, които щяха да обитават Върбов лес, щяха вече да са хора, с които трябваше да се срещам и да говоря всеки ден. И щеше да има други деца, по-едри от мен, но на същите години, в класната стая с мен всеки ден. Толкова много хора се превръщаха в част от моя свят! Как щях да се оправям с толкова много хора?
Част от моя свят, но не част от семейството ми. Татко ми беше моето семейство. И двамата с него трябваше да стоим гръб до гръб, винаги, и да се защитаваме срещу всички клюки и спекулации. Не бях сигурна защо е така, но изведнъж го разбрах. Можеше да ме наричат Пчеличка Беджърлок, но аз знаех, че всъщност съм Пчеличка Пророчица. Това знание беше като тухла, наместена да запълни пукнатина в стена. Бях от Пророците. Като моя баща. Тъй че се усмихнах и казах високо:
— Дойдох да попитам кога наставникът ще е готов да започне уроците ми, татко. Много съм нетърпелива да започна.
Видях как разбиране озари очите му и той също заигра пред публиката ни.
— Каза, че според него би могъл да започне до два дни. Вече се чувства почти възстановен от пътуването си.
От побоя, помислих си. Учтива преструвка, която споделяхме всички, но достатъчно хора бяха видели насиненото му лице, когато пристигна, за да знаят защо новият ни учител не напуска стаята и леглото си.
— Чудесно. — Бавно огледах новата си стая, широко усмихната, за да съм сигурна, че всички ще видят и разберат колко съм доволна. — Стаята вече готова ли е? Мога ли да спя тук тази нощ?
Ревъл се усмихна.
— Остава само да се застеле леглото, господарке.
— Благодаря. Сигурна съм, че с удоволствие ще живея тук. Има някои неща в старата ми стая, които искам да донеса тук. Ще ги взема.
— О, няма нужда, лейди Пчеличка, уверявам ви! — Ревъл закрачи към скрина до новото ми легло и го отвори със замах. Наведе се и ме подкани с жест, докато дългите му пръсти залазиха надолу по сгънатите вътре неща. — Допълнително одеяло в жълто и кремаво, за когато нощите са много студени. А това тук е малка постелка, когато искате да поседите на прозореца. И нов червен шал с качулка. Значи, тъй като изхвърлихме толкова много от гардероба ви, наредих на шивачката Лили да ви скрои няколко нови туники. Като ви гледам, боя се, че сме ги направили твърде големи, но ще свършат работа, докато намерим време да ви се ушият нови по мярка. Вижте, ето една кафява с жълта обшивка, а тук — зелена. Тази е малко простичка; бихте ли искали малко бродерия по полите? О, разбира се, че бихте. Ще я пратя на шивачката.