Помислих да я повикам от скривалището ѝ и се отказах. Нека да си има своето лично място, където да се мръщи или тъгува.
На вратата се почука.
— Влез, Ридъл — казах и той открехна вратата. Надникна вътре, предпазлив като лисица, а след това се шмугна в стаята и затвори вратата.
— Съжалявам.
— Няма нищо — отвърнах. Не бях сигурен дали се извинява, че Шън ме беше спряла за уроците си по музика, или е подслушал подмятанията ѝ за копелета и ми предлага съчувствие. Все едно. — Нямам никакво желание да го обсъждам сега.
— Боя се, че трябва — каза той. — Ревъл се зарадва на молбата на Шън. Смята, че ще е чудесно във Върбов лес отново да има музика и танци. Каза, че в Крайречни дъбове имало един старец, който вече не можел да изграчи и една нота, но можел да научи лейди Шън да изтръгне мелодия от лира. Самият Ревъл пък се предложи за учител по танци, „само докато намерим по-подходящ партньор за дама като вас, разбира се“. Ще добавя, че лейди Шън не беше особено доволна, когато той вметна, че Пчеличка също би могла да се облагодетелства от уроци по танци и музика.
Видях блясъка в окото му и се досетих.
— И ти го прие от нейно име?
— Едва ли можех да възразя — призна той и видях как паяжината се размърда все едно някой е въздъхнал или си е поел въздух. Малката шпионка. Е, сигурно ѝ беше по наследство.
— Несъмнено няма да ѝ навреди — отвърнах безмилостно и паяжината отново се раздвижи. — Време е, и то крайно време, дъщеря ми да получи възпитанието на дама. — По-добре музика и танци, казах си, отколкото уроците за точки на кървене и за отрови. Може би ако бъдеше измъкната от влиянието ми в сферата на образованието ѝ, щях да успея да се въздържа да я отглеждам както я бях отглеждал досега. С изгаряне на трупове посред нощ и с бой с ножове. „О, браво, Фиц. Браво.“ И все пак в едно смътно кътче в ума ми един мъдър стар вълк напомни, че най-малкото кутре е това, на което му трябват най-остри зъби.
Ридъл продължаваше да ме гледа.
— Още има, така ли? — попитах с неохота.
Той кимна.
— Да. Но от друг източник. Имам съобщение от Сенч.
Това изостри интереса ми.
— Нима? И как, впрочем, стигна до теб това съобщение? — И смеех ли да му позволя да го съобщи, докато Пчеличка подслушваше?
Той сви рамене.
— По гълъб. — Подаде ми малко навито листче. — Можеш да го прочетеш сам.
— Той го е пратил на теб. Смята ли, че и двамата трябва да знаем какво има в него?
— Ами, бележката е странна, особено с това, че идва от Сенч. Предлага буре бренди от Сандседж, кайсиево бренди, ако мога да открия как точно си отгатнал майчиния род на Фицбдителен.
Тръпка на почти разбиране пробяга по кожата ми.
За миг помислих да го накарам да замълчи. Дали щеше да ми сподели тайна, която малката ми дъщеря нямаше право да знае?
Той разви малкия свитък и прочете високо:
— Ловкиня или млада градинарка, така предположи той. Ловкинята е. Буре кайсиево бренди от Сандседж, ако можеш да ми откриеш как е стеснил до тези двете…
Усмихнах се, щом Ридъл млъкна.
— Останалото, несъмнено, е само за твоите очи.
Ридъл повдигна вежди.
— Е, може би е искал да е така, но не знам как мога да го скрия от теб. Той много държи да научи защо това е толкова важна информация за теб.
Подпрях се на лакти и сплетох пръсти.
— Вероятно не е — казах безцеремонно. Щеше ли малката шпионка в стената зад мен да сглоби парчетата толкова бързо като мен? Най-вероятно. Не беше трудна гатанка.
— Издирвах едно дете, родено от някоя от тези две жени. Но бащата не е лорд Бдителен. Освен ако… — На свой ред замълчах, понеже ме споходи странна мисъл. Майките на много незаконни деца бяха достатъчно хитри, за да ги обявят за продукт на законното брачно ложе. Дали това не бе случай, в който майката да е решила за по-приемливо да обяви сина си за незаконен? Дали можеше Лоръл да е заченала от Шута и след това да е твърдяла, че детето е рожба на друга любовна среща? Не. Не само бях убеден, че Ловкинята би ценила скъпо бебето, което можеше да е родила от лорд Златен, но и възрастта не съвпадаше. Фицбдителен можеше да е син на Лоръл, но не можеше да е на Шута. А доколкото познавах Лоръл, едва ли би отстъпила доброволно заченатото си в любов дете, независимо от неговата незаконност, на грижите единствено на баща му. В тази история имаше нещо повече, отколкото държах да науча. Нещо мрачно. Изнасилване? Безчестно съблазняване? Лоръл беше оставила едно дете да бъде отгледано от мъж, който го беше признал, но беше или неспособен, или не желаеше да го защити, докато то расте. Защо? И защо Сенч и Копривка като че ли го ценяха толкова?