Той кимна, без да ме поглежда в очите.
— Ако това ще ви достави удоволствие, сър, ще започна да го правя.
— Компанията ви ще ни бъде приятна. Ще даде не само на Пчеличка, но и на останалите от домакинството възможност да ви опознаят по-добре.
Той отново се поклони.
— Щом желаете, сър.
— Желая — прекъснах го. — Но само ако и вие желаете.
За миг погледите ни се срещнаха и видях в него момче, застанало голо до една камина, докато един опитен убиец разкъсва дрехите му. Да. Малко неловкост в началото на отношенията ни. Която трябваше да преодолеем.
Мълчанието се проточи, а после нещо в него се промени и на лицето му се изписа решимост.
— Да. Ще дойда още тази вечер, холдър Беджърлок.
26.
Уроци
Сън от една зимна нощ, когато бях на шест.
На един пазарен площад сляп просяк седеше загърнат в дрипите си. Никой не му даваше нищо, защото беше по-скоро плашещ, отколкото жалък с жестоко нашареното му с белези лице и сакати ръце. Извади от дрипавите си дрехи малка кукла; беше направена от пръчки и конци, само с един жълъд за глава, но я накара да танцува все едно е жива. От тълпата го наблюдаваше малко намусено момче. Бавно тръгна напред, за да гледа танца на куклата. Когато се приближи, просякът извърна замъглените си очи към момчето и те започнаха да се проясняват, както когато тиня се утаява на дъното на езеро. Изведнъж просякът изтърва куклата си.
Този сън завършва в кръв и ме е страх да си го спомням. Момчето ли се превръща в куклата, с конци, вързани за ръцете и краката му, за коленете, лактите и клюмащата глава? Или просякът сграбчва момчето с коравите си костеливи ръце? Може би се случват и двете неща. Всичко свършва в кръв и писък. Това е сънят, който най-много мразя от всичките сънища, които съм имала изобщо. Това е крайният сън за мен. Или навярно началният сън. Знам, че след това събитие светът, какъвто го познавам, изобщо не е същият.
Първата ми вечеря с новия ми наставник беше най-лошото ядене в живота ми. Бях облечена в една от новите си туники. Сърбеше. Все още не я бяха взели да ми я прекроят по мярка, тъй че се чувствах все едно обикалям в малка вълнена палатка. Новите ми гамаши все още не бяха довършени, тъй че старите ми бяха и много къси, и торбести на коленете. Чувствах се като някаква странна газеща във вода риба, с краката ми щръкнали под широките ми дрехи. Казах си, че щом седна на масата, никой няма да го забележи, но планът ми да съм първа там се провали.
Шън ме изпревари, понесе се в трапезарията като кралица, влизаща в тронната си зала. Косата ѝ беше прибрана високо; новата ѝ слугиня имаше дарба за коса и всяка кестенява къдрица блестеше. Сребърни игли искряха на фона на лъскавия махагон като звезди в нощно небе. Беше повече от красива; беше изумителна. Дори аз трябваше да призная това. Роклята ѝ беше зелена и някаква хитрина в кройката повдигаше гърдите ѝ все едно тя ни ги предлагаше, настояваше да ги погледнем. Беше боядисала устните си и бе напудрила лицето си, тъй че тъмните ѝ мигли и зелените ѝ очи ни гледаха като от маска. Ружът на бузите я правеше да изглежда одухотворена и жизнена. Бях обречена да я мразя още повече заради красотата ѝ. Последвах я в стаята. Преди да успея да стигна до стола си, тя се обърна, изгледа ме и се усмихна с котешката си усмивка.
Но по-лошото тепърва предстоеше. Моят учител беше зад мен.
Красивото му лице се беше оправило, подутото го нямаше и зелените и морави отоци бяха спаднали. Кожата му не беше загрубяла като на баща ми или на Ридъл. Имаше лице на дворцов благородник. Беше обръснал високите си скули и волевата си брадичка толкова гладко, колкото можеше, но сянката на онова, което щеше да е несъмнено великолепни мустаци, личеше на горната му устна. Бях ли се притеснила, че ще се присмее на зле скроените ми дрехи? Ненужен страх. Той спря на вратата и очите му се разшириха, щом видя Шън. И двете видяхме как затаи дъх. След това дойде бавно, за да заеме мястото си на масата. Извини се на баща ми, че е закъснял, но докато говореше, гледаше Шън.
В този момент се влюбих.
Някои хора се подиграват с първата любов на момиче или момче, наричат я детинско увлечение. Но защо едно порастващо дете да не може да се влюбва също толкова страстно или дълбоко като всички? Гледах учителя си и знаех, че той сигурно ме вижда просто като дете, при това съвсем дребно за възрастта си и освен това провинциално, едва ли заслужаващо вниманието му. Но няма да излъжа за това, което почувствах. Изгарях да се отлича в компанията му. Копнеех да кажа нещо очарователно или да го накарам да се засмее. Желаех да се случи нещо, което да го накара да види в мен важна особа.