— Учещи стихчета?
Покашлях се.
— Да, сър. Например за котешка мента стихчето започва с: „Разсадиш ли я без време, котаракът ще я вземе. Ако много ги посееш, котката ще се разсее.“ Така първото, което трябва да се знае за тази билка, е, че ако опиташ с разсад в градината, котките ще го изядат. Но ако засееш семена, ще покълнат много и докато не почнат да миришат, котките няма да им обръщат внимание и растенията ще могат да избуят.
Той се покашля.
— Хитроумно стихче, но не е нещо, което може да се смята за учене тук.
Някой се изкикоти. Усетих как в лицето ми нахлу кръв. Мразех светлата си кожа, която издаваше толкова явно унижението ми. Съжалих, че не бях избрала да споделя някое от най-простите стихчета на мама.
— Знам и други, сър, които може би са по-полезни.
Той въздъхна и затвори за миг очи.
— Сигурен съм, че знаете, лейди Пчеличка — отвърна все едно не желаеше да ме уязви заради невежеството ми. — Но повече се интересувам да видя писането ви, сега. Можете ли да ми напишете няколко букви? — Бутна един лист към мен и ми подаде парче креда. Да не би да си мислеше, че не знам какво е перо?
Унижението ми кипна в гняв. Посегнах към ръката му и взех тънкото му перо. Изписах грижливо: „Името ми е Пчеличка Беджърлок. Живея в имението Върбов лес. Сестра ми е лейди Копривка, Майсторка на Умението при Негово величество крал Предан на Шестте херцогства.“ Вдигнах перото, огледах критично написаното и след това му го дадох, за да го прочете.
Беше наблюдавал писането ми със зле прикрита изненада. Сега огледа за миг листа с неверие. После ми го върна.
— Напиши: „Днес започвам да уча при писар Лант“.
Направих го, по-бавно, защото открих, че не съм сигурна как се пише „Лант“, с „т“ или с „д“. Отново му го върнах. А той бутна към мен черна восъчна табличка, на която беше изписал думи. Никога не бях виждала такова приспособление и пръстът ми леко пробяга по восъчното покритие на дървената плочка. Беше писал със стило, врязал думите във восъка бързо и изящно.
— Добре. Можеш ли да четеш, или не? — Тонът му беше предизвикателен. — На глас, моля.
Зяпнах думите. Изговорих ги бавно:
— Порочна лъжа е да се преструваш на невежа и неспособен. — Погледнах го отново, объркана.
— Съгласна ли сте?
Отново погледнах думите.
— Не знам. — Чудех се какво цели с тях.
— Добре. Аз бих се съгласил. Лейди Пчеличка, би трябвало да се засрамите от себе си. Лейди Копривка беше много загрижена за вас: мислеше, че сте глуповата и почти няма. Толкова я болеше за това как ще се справите в този свят, за това кой ще се грижи за вас, докато отраснете. А сега пристигам тук, убеден, че задачата ми е да ви дам основни знания в най-простите неща, и ви намирам напълно способна да четете и пишете. И доста дръзка към една дама, която заслужава почитанието ви. Тъй че, лейди Пчеличка, какво трябва да мисля?
Гледах една малка шупла в масата и ми се искаше да потъна в нея. Беше толкова сложно да му обясня. Искала бях само да не изглеждам странна на другите. Нямаше шанс. Бях твърде дребна за възрастта си и твърде интелигентна за годините си. Първото трябваше да е очевидно; да кажа на глас второто щеше да създаде впечатлението, че съм толкова самонадеяна, колкото и невъзпитана. Лицето ми пламна.
Някой заговори зад мен:
— Аха, прави се на малоумна, за да може да шпионира хората. Преследваше ме непрекъснато, а после ме вкара в беля. Всички го знаят. Обича да вкарва в беля.
Този път кръвта се изцеди от лицето ми и се почувствах замаяна. Едва успях да си поема дъх. Обърнах се и зяпнах Тафи.
— Това не е вярно — опитах се да извикам. Излезе накъсан шепот. Той ме гледаше с подигравателна усмивка. Елм и Лея кимаха утвърдително. Децата с гъските само гледаха ококорени и учудени. Погледът на Настойчивост се плъзна покрай мен и се спря на сивото небе зад прозореца. Другите деца просто ме зяпаха. Нямах съюзници тук. Преди да успея да се обърна и да погледна Фицбдителен, той ми нареди строго:
— Седни. Вече знам откъде да започна уроците ти. — Продължи да говори, докато се връщах на мястото си на пода. Съседите ми се издърпаха настрана от мен, сякаш неодобрението на учителя бе заразно. — Опасявам се, че не очаквах толкова много ученици и с толкова различно ниво на знание, тъй че не донесох достатъчно помагала. Имам шест восъчни таблички и шест стила за писане на тях. Тях ще трябва да ползвате заедно. Хартия имам и съм сигурен, че можете да намерите добър запас гъши пера за писане. — Тук децата с гъските се усмихнаха и се разшаваха радостно.
— Но няма да използваме пера, мастило и хартия, докато не ги заслужите. Изписал съм буквите големи и ясни на хартии и всеки от вас ще получи една от тях, за да ги вземете със себе си. Всяка вечер искам да проследявате буквите с пръстите си. Днес ще упражним формите на всички букви и звуците на първите пет. — Обърна се към момчето на градинаря и добави: — Тъй като вече си доста способен, Лютиче, няма да те отегчавам с тези упражнения. Тук имам няколко чудесни свитъци и книги, които са свързани с градинарство и растения. Разгледай ги, докато работя с другите.