През първата част от вечерята мълчах. Татко отново говореше с Ридъл за заминаването му за Бъкип. Шън и Лант бяха увлечени в разговор, прекъсван често от смеха ѝ. Бях чела стихотворение за едно момиче със „сребрист смях“, но този на Шън ми звучеше все едно, че някой е паднал по дълго стълбище с кошница с евтини тенекиени чинии. След като свърши с Ридъл, баща ми се обърна към мен и каза:
— Е, какво мислиш за Граблин Пророка и неговото нашествие в тази земя?
— Не бях мислила за това така — отвърнах. Наистина не бях. А след като си поех дъх, трябваше да попитам: — Тогава кой е бил тук преди Граблин и хората му да дойдат и да завладеят земята около устието на река Бък? Ръкописът казва, че костите на старата каменна цитадела били изоставени. Дали хората, които са живели тук, са същите като онези, които някога са имали укрепление там? Ти каза, че може първоначално да е било построено от Праотците. Тогава Праотците били ли са се, за да вземат тази земя?
— Ами… Били са предимно рибари, земеделци и козари, вярвам. Лорд Сенч се опита да намери повече писания от онези хора, но те, изглежда, не са доверявали знанието си на букви и ръкописи. Някои от бардовете твърдят, че корените на нашите най-стари песни са в техни песни. Но всъщност не можем да кажем „те“ или „тях“, защото ние всъщност сме наследници както на Граблин и неговите нашественици, така и на народа, който вече е бил тук.
Нарочно ли ми осигуряваше такава благоприятна възможност?
— Тогава, в онези дни, хората са учели неща от песни, така ли? Или поеми?
— Разбира се. Най-добрите менестрели все още рецитират най-дългите генеалогии по памет. Те, разбира се, са записани и на хартия, след като хартията е станала по-изобилна. Но менестрелите ги учат от устата на своите учители, не от хартия.
Ридъл слушаше също толкова съсредоточено като мен, а когато баща ми замълча, бързо се включи.
— Като онази песен, с която Хеп ни зарадва последния път, когато го видях, онази за Елд Среброкожия, приятеля на дракона?
Стиховете дойдоха в ума ми и излязоха от устата ми, преди да съм помислила:
— Край нямат неговите скъпоценности. Говорещ камък, бляскав барабан, целунат е от пекси сякаш.
— Какво е „целунат от пекси“? — попита Ридъл, а в същото време татко ми каза:
— Хеп ще е горд като разбере, че си запомнила песента му толкова добре! — После се обърна към Ридъл. — Целунат от пекси значи късметлия, във Фароу. Но не знам дали Среброкож е песен на самия Хеп, или е много по-стара.
Шън ги прекъсна рязко.
— Познавате Хеп Веселото сърце? Слушали сте го да пее? — Изглеждаше възмутена. Не, по-точно разгневена от ревност.
Татко ми се усмихна.
— Разбира се. Беше сирак и аз го осинових. И никога не съм бил толкова щастлив, колкото когато чух, че е приел това име. Весело сърце. — Обърна се отново към Ридъл. — Но доста се отдалечихме от въпроса на Пчеличка. Ридъл, кой според теб пръв е построил укреплението на онази скала?
Скоро тримата разсъждавахме над това, като Ридъл добави коментари за неща, които беше видял в по-долните нива на замък Бъкип. Видял нещо, което можело да са руни, много ерозирали, на стената на една от тъмниците. Баща ми говори за Свидетелските камъни и традицията на Бък там да се провеждат двубои, както и да се правят сватби. След като вече знаехме, че Свидетелските камъни са всъщност портали, които високо обучен в Умението може да използва, беше интригуващо да се разсъждава защо са били наречени Свидетелските камъни.
Чак когато вечерята отиваше към края си осъзнах, че баща ми беше повел разговора толкова внимателно, все едно беше контращурм на укрепление. Докато говорех с Ридъл и с него, напълно бях забравила за наранените си чувства. Усетих, че разговорът на Фицбдителен с Шън е секнал и той ни слуша внимателно. Шън ронеше на трохи парчето хляб в ръцете си и устата ѝ беше нацупена недоволно. Усетих всички тези неща едва когато баща ми се размърда на стола си и подхвърли небрежно:
— Е, писар Лант, какво мислите за теорията на Ридъл? Били ли сте някога в по-долните нива на замък Бъкип?
Фицбдителен трепна, сякаш бе смутен от това, че са го хванали да подслушва. Но бързо се съвзе и призна, че когато бил още юноша, слязъл в недрата на цитаделата с няколко от приятелите си. Било като предизвикателство, но когато стигнали много близо до килиите, един страж ги върнал със строго предупреждение и той никога повече не посмял да слезе там.