Тъй че се постарах да си приповдигна духа, защото знаех, че тази година ще е едно тъжно напомняне за баща ми. Постарах се да прогоня странните си сънища и да съм бодра на закуската ни с овесена каша и наденички, сушени горски плодове и горещ чай. Когато Ридъл влезе и татко ми го покани да седне с нас, предчувствах хубав ден. Но тогава Ридъл ни напомни, че този ден ще замине за Бъкип.
— Можеш да яздиш с нас до Крайречни дъбове — каза баща ми. — Ще хапнем в кръчмата там, преди да продължим. Търговците вече са започнали да излагат стоките си за Зимния празник. Може би с Пчеличка ще намерим някои нещица, които да пратим на сестра ѝ.
Беше съвършената стръв за Ридъл. Можех почти да видя как мисли, че и той би могъл да купи един-два подаръка за Копривка. На Зимния празник любимите често си разменят подаръци за идващата нова година. Зарадва ме, че ще поиска да вземе подарък за сестра ми. Това означаваше, че Шън не го е завладяла истински. Той мислеше за нещо зелено за нея, зелен шал или зелени ръкавици за хубавите ѝ малки ръце. Почти си представяше как ги хлъзга на ръцете ѝ. Примигнах. Не бях знаела, че любимият цвят на сестра ми е зеленият. Ридъл кимна на баща ми и каза:
— Определено мога да се позабавя малко, стига да тръгна навреме, за да стигна до Удседж преди свечеряване. Нямам желание да спя на открито в снега.
— Вали ли вече сняг? — попитах глупаво и гласът ми ми се стори някак странен.
Ридъл ме гледаше добродушно, сякаш мислеше, че се боя да не би да отложим пътуването.
— Лек снежец само. Нищо, което да ни разколебае да тръгнем по работите си.
Понечих да се включа в разговора.
— Аз харесвам снега — казах тихо. — Прави всичко ново. Вървим, все едно няма никой друг.
Двамата ме зяпнаха. Понечих да се усмихна, но устните ми бяха много непослушни. От чайника се издигаше пара. Къдреше се, извиваше се около себе си и отново придобиваше нова форма. Извиваше се като влечуго в морето или като дракон в полет. Опитах се да проследя извивките ѝ.
— Има такива чаровни фантазии — каза Ридъл някъде отдалече и ми наля чай. Гледах как медът закръжи от лъжичката в чашата ми, а след това го разбърках и чаят и медът се завихриха и сляха в едно. Оставих ума си да се завихри с него. Мъжете си говореха, а аз просто бях.
— Облечи се топло, Пчеличке — каза баща ми. Примигнах. Чиниите им бяха опразнени. Спомних си, че щяхме да яздим през снега до Крайречни дъбове. До пазара. За Зимния празник. Днес татко ми и Ридъл щяха да ме видят как яздя Прис. Изведнъж ми се прииска Настойчивост да може да дойде с нас. Смеех ли да помоля за такава странна услуга?
Канех се да ставам, когато Шън и Фицбдителен дойдоха, за да седнат при нас. Писарят като че ли се стъписа, като видя празните ни чинии.
— Закъсняхме ли? — попита изненадано и осъзнах, че баща ми ме е повикал рано на закуска. Той им се усмихна и отвърна сърдечно:
— Не, ние подранихме. Приятна закуска и спокоен ден. Днес отиваме на пазара и ще се видим надвечер.
— На пазара! Какъв късмет! Ужасявах се, че ме чака досаден ден. Ще се нахраня бързо и идвам с вас. — Шън направо сияеше.
Сякаш мислите бяха заразителни, писарят се включи:
— И аз, ако може! Признавам, в припряността си, докато си стягах багажа, не взех толкова топли неща, колкото бих искал да имам тук. И се чудя дали на пазара ще се намерят восъчни таблички? Тъй като учениците ми напредват, бих искал всеки да си има лична за работата си.
Сърцето ми се сви. Това беше наш ден, денят, обещан на мен. Баща ми със сигурност щеше да го защити. Той ме погледна, но аз наведох очи. След малко той каза:
— Разбира се. Ако желаете, предполагам, че можем да се позабавим малко.
Забавихме се цялата сутрин. Шън се държеше все едно случайно е чула за пътуването ни, но бях сигурна, че го е научила от слугинска клюка и е решила да се самопокани по такъв неуместен начин. Първо, беше пристигнала на закуска облечена все едно е блюдо за празнична трапеза. Означаваше ли това, че е готова бързо да тръгне? Не. Трябваше да беснее и да суче косата си, и да пробва десетина чифта обици, и да сгълчи слугинята си, че не е закърпила точно определен жакет и да го е приготвила да го облече. Тези неща ги разбрах, защото остави вратата на покоите си отворена и звуците от острото ѝ недоволство отекваха по коридора чак до стаята ми. Легнах на леглото си да почакам да обявят, че е готова, и задрямах. Потънах отново в обърканите ми сънища, а когато баща ми дойде да ме потърси, се чувствах объркано и странно, докато намеря горните си дрехи и го последвам до тежкия фургон, който щеше да ни превози до градчето, защото лейди Шън беше избрала поли, които със сигурност щяха да се съсипят от яздене на кон.