— Трябва да го занеса до замъка Бъкип. При котерията на Умение за изцеряване. През стълбовете. Ще ми помогнеш ли?
Ридъл погледна Пчеличка в ръцете си и после пак мен.
— Тя е добре — каза и долових в гласа му укора, че дори не бях попитал за това. Но нали ако не беше добре, нямаше да ми го каже? Жегна ме гняв към него, но угасна мигновено. Нямах право да му се сърдя, нямах и време за нещо друго освен отчаяние. Взрях се в него. Той поклати глава за отказ, но каза: — Ще ти помогна колкото мога. Както съм правил винаги.
Изправих се почти без усилие. Шутът не тежеше нищо, нищичко. Винаги беше лек и гъвкав, но сега беше станал на скелет, покрит с белези и дрипи. Зяпачите се бяха вторачили в мен напрегнато. Не можех да си позволя това да ме притесни. Тръгнах към Ридъл. Той остана на мястото си, но Шън и Фицбдителен се отдръпнаха от това, което за тях бе тялото на един вмирисан стар просяк.
Обърнах се към Фицбдителен и казах:
— Докарай фургона.
— А зелените… — почна Шън.
Само я погледнах и тя затвори уста.
— Тръгвай! — казах на Фицбдителен и той тръгна. Шън го последва. Добре.
— Пчеличке. Пчеличке, погледни ме. Моля те.
Тя беше заровила лицето си в шията на Ридъл. Сега бавно го вдигна и впи очи в мен. Сини очи от лед на бледо лице; червеното на шала ѝ бе в стъписващ контраст.
— Пчеличке, този човек не искаше да те изплаши. Казах ти за него веднъж. Помниш ли? Той е стар мой приятел, не го бях виждал от много години. Ридъл го познаваше като лорд Златен. Аз го познавах като Шута, когато бяхме деца. В едно съм сигурен: той никога, никога не би наранил дете. Знам, че си се изплашила, но той не е искал да ти направи нищо лошо.
— Не се изплаших — каза тя тихо. — Не и докато ти не го уби.
— Той не е мъртъв, Пчеличке. — Надявах се да я успокоя. — Но е ранен, и то лошо. Трябва да го отнеса до замък Бъкип веднага. Мисля, че там може да бъде изцелен.
Чух скърцането и трополенето на фургона. Зяпачите му направиха път. Доста странни истории щяха да се разказват тази нощ в гостилницата. Неизбежно беше. Понесох Шута към фургона. Шън вече се беше наместила на пода зад капрата.
— Постели нещо да го сложа да легне — казах ѝ.
Тя ме гледаше, без да помръдне.
Фицбдителен се обърна, прекрачи през капрата, събра някакви одеяла и ги метна към мен. Ридъл сложи Пчеличка да седне, уви я и след това постла другите одеяла. Сложих Шута на тях колкото може по-внимателно. Той изохка.
— Носим те да получиш помощ. Само не спирай да дишаш. — Задържах ръката си на гърдите му, докато говорех, и се пресегнах към него, мъчех се да удържа живота в тялото му. Както винаги, не можех да го усетя с Осезанието си, а връзката Умение, която ми бе наложил, я беше прекъснал преди десетилетия. Но все още имаше нещо, нещо, което продължаваше да ни свързва, и отчаяно се помъчих да го захраня със сила. Придърпах Пчеличка към себе си и тя се облегна на мен. — Ридъл, ти карай. Камъните на Хълма на бесилото.
— Знам ги — отвърна той кратко, затаил хиляда думи в мълчанието си. Качи се на капрата, а Фицбдителен седна до Шън. Двамата ме гледаха все едно съм натоварил бясно куче във фургона с тях. Беше ми все едно. Фургонът се люшна настрана и пое. Не погледнах назад към хората, зяпнали след нас. Затворих очи и се пресегнах за Копривка. Нямаше време за увъртания.
При мен е лорд Златен. Ранен е тежко и ще ми трябва помощта на котерията, за да го опазим жив. Нося го в замък Бъкип през Съдния камък. Ридъл ще се опита да ми помогне.
Дълго мълчание. Не беше ли ме усетила? След това отговори: Значи си свързан с Умението с лорд Златен?
Бяхме, някога. И трябва да опитам, колкото и да е глупаво.
Не е глупаво. Опасно е. Как можеш да донесеш някого през стълб, ако няма Умение или връзка към теб? Ще изложиш на риск Ридъл, както и себе си!
Трябва ми връзка с него, Копривке. Не го разбирам напълно. Можах да бръкна в него и да го церя. Мисля, че имам достатъчно силна връзка, за да мога да го пренеса през стълб. Ридъл няма Умение, но може да пътува с теб или Сенч. Нямаше да го помоля за това, ако не беше заложен животът на лорд Златен. Тъй че моля те, призови другите и ги накарай да са в готовност.
Днес? Тази вечер? Но тази вечер има важен банкет, с пратеници от Бинград, Джамайлия и Келсингра. Ще се отпразнува идването на Зимния празник, но също така ще се договарят нови търговски условия и…
Копривке. ТРЯБВА. Моля те.
Последвалото мълчание се проточи цяла вечност. Ще събера толкова Умели, колкото могат да ти помогнат с изцеряването.