Шън заговори рязко, с увереността, породена от върховно невежество.
— Магията Умение принадлежи само на кралската родословна линия на Пророка. Как е възможно вие да използвате…
— Млъкни.
Ридъл го каза с тон, какъвто никога не бях чувал от него. Едва ли някой някога беше говорил на Шън така, но като по чудо тя се подчини. Намести се като мътеща квачка в халатите до Фицбдителен. Видях как се спогледаха възмутени от такова отношение към тях.
Фургонът се клатушкаше. Снегът се трупаше и лепнеше по колелетата. За миг усетих как конете се напрягат, подуших потта им в студения въздух. Обуздах Осезанието си и се покашлях. Стиснах леко ръката на дъщеря си и продължих:
— Пчеличка е способно дете. Вярвам, ще разберете, че има нужда от много малко надзор в ежедневните ѝ задачи. Уроците ѝ ще продължат, както, вярвам, ще продължат за всички деца в имението. В мое отсъствие ѝ позволете сама да избира програмата си. Ако ѝ потрябва помощ от някого от двама ви, сигурен съм, че ще я потърси. Ако не, тогава няма нужда да се безпокоите за нея. Тя си има слугинята си Грижливка и Ревъл освен вас. Така добре ли ще е за теб, Пчеличке?
Малката ми дъщеря ме погледна в очите, нещо, което се случваше много рядко.
— Да. Благодаря, тате, че ми доверяваш да решавам сама. Ще се постарая да съм отговорна. — Беше присвила устни, сериозна. Стисна ръката ми в отговор. Двамата се справяхме храбро с положението.
— Знам, че ще се постараеш.
— Почти стигнахме — подвикна Ридъл. — Те дали ще са готови?
— Да. — Надявах се, че Копривка е приела съобщението сериозно. Не. Знаех го. Не бях направил усилие да прикрия чувствата си. Беше доловила отчаянието ми. Щяха да ни очакват.
Лейди Шън и Фицбдителен отново се спогледаха, обидени, че са изключени от разговора ни.
Пътят нагоре към Хълма на бесилото не беше добре поддържан. Фургонът друсаше и се хлъзгаше в коловозите и стиснах зъби при мисълта за болката, която това сигурно причиняваше на Шута. В мига, в който конете спряха, скочих. Посочих Фицбдителен с пръст.
— Върни Пчеличка у дома. Разчитам на теб да е в безопасност и доволна, докато ме няма. Наясно ли сме? — Още щом кимна разбрах, че това не е най-добрият начин да се държа с него, още по-малко с Шън. Двамата щяха да са обидени и объркани. Но това не можеше да се избегне. Нямаше време за нещо по-добро.
Хванах ръцете на Пчеличка. Както седеше във фургона, бяхме почти на едно ниво. Тя вдигна очи към мен, светлата ѝ кожа изглеждаше още по-бяла в контраст със сиво-червения шал, който покриваше почти цялата ѝ златиста коса. Заговорих тихо, само на нея.
— Чуй ме хубаво. Слушай Фицбдителен и ако ти потрябва нещо, кажи му, или на лейди Шън, или на Ревъл. Съжалявам, наистина съжалявам, че денят ни се провали. Когато се върна, обещавам да имаме цял ден заедно, само за нас, и че нещата ще свършат добре. Можеш ли да ми се довериш за това?
Тя ме погледна. Погледът ѝ вече беше спокоен и приемащ, почти сънен.
— Мисля, че първо ще отида при Ревъл. Той ме познава най-добре. И знам, че ще направиш всичко, за да спазиш обещанието си — каза тихо. — Виждам го.
— Радвам се. — Целунах я по темето. — Бъди смела — прошепнах.
Ридъл вече се смъкваше от капрата.
— Къде отиваш? — попита го намръщено Шън.
— С Фиц — отвърна ѝ той. — През камъка в Бъкип. Поверяваме сестричката на лейди Копривка на грижите ви. — По-скоро усетих, отколкото видях как изгледа Фицбдителен. Гледах детето си, зачуден как мога да рискувам така, но знаех, че трябва. — Лант, познаваме се от много време. Знам, че можеш да си истински мъж. Никога не съм ти се доверявал повече, отколкото сега. Бди над Пчеличка с доброта. С Копривка ще те държим отговорен за благополучието ѝ. — Говореше тихо, но в думите му имаше острота. И да му отвърна нещо Фицбдителен, не го чух.
Пуснах Пчеличка и се обърнах към Шута. Все едно го виждах за първи път. Ако не беше онзи миг на жестока близост, ако не беше проговорил, докато забивах ножа в него, изобщо нямаше да го позная. Само гласът му го беше разкрил пред мен. Дрипите му бяха повече от мръсни: воняха и бяха провиснали на късове гнила тъкан. От коленете му надолу висяха кафяви парцали. Дългите му тесни стъпала също бяха увити с дрипи. Цялото му изящество и чар бяха изчезнали. Нашарената с белези кожа на лицето му беше изопната над костите. Взираше се сляпо нагоре към облачното небе, спокоен и примирен с всичко, което може да го сполети.