Мръсотията беше толкова отчайваща, колкото и пораженията. Шутът винаги беше чист човек, грижлив до педантичност за облеклото, косата и тялото си. Мръсното беше попило в кожата му и нашарено там, където го беше мокрил дъждът. Някои от дрехите му бяха толкова спечени, че очаквах да се сцепят, докато ги смъквах. В джоба на елека му имаше ябълка. Оставих я там. За да не го местя много, извадих ножа си, срязах протритата тъкан и леко я издърпах изпод него.
Вонята беше отвратителна. Очите му се открехнаха и реших, че се е събудил, но той не помръдна, докато не се опитах да смъкна долните му дрехи. Тогава вдигна двете си нашарени с белези ръце към мръсната си фланелка и стисна яката.
— Не — каза немощно.
— Шуте — укорих го и се опитах да избутам ръцете му настрани, но той стисна дрехата още по-здраво и с много по-голяма сила, отколкото очаквах. — Моля те — промълвих, но той бавно поклати глава на възглавницата. Кичури от сплъстената му коса се откъснаха, щом го направи, но нямах сърце да му се противопоставям. Нека отнесе тайните си в гроба, щом това искаше. Нямаше да го разсъблека пред лечителите. Завих го с чисто вълнено одеяло и той въздъхна облекчено.
До лакътя ми се появи лечителка.
— Къде е ранен? Тече ли му кръв? — Стараеше се да овладее отвращението си, но дори и аз едва можех да понеса миризмата му.
— Бил е изтезаван и е пътувал отдалече, в големи лишения. Моля те, донеси топла вода и някакви парцали. Да го почистя малко, докато му намериш хубав телешки бульон.
Видях как преглътна.
— Първото почистване на ранен е моя задача.
— Аз съм негов приятел и това е моя задача. Моля те.
Тя едва прикри облекчението си.
— Може ли да махна тези дрипи? — попита и аз кимнах. Тя присви устни, наведе се да ги вдигне и забърза с тях към вратата.
В този момент влезе Сенч. Беше облечен много изящно, в няколко оттенъка на зелено, и разбрах, че е намерил някакво извинение да напусне събирането. Шишко беше с него в ливрея на Бъкип, и една жена, която не познавах. Може би беше чирачка в Умението. Миг по-късно един гвардеец отвори вратата и крал Предан се появи с Кетрикен само на крачка зад него. Всякакво движение в помещението спря. Бившата кралица махна нетърпеливо с ръка и закрачи покрай Сенч. Спря до леглото на Ридъл.
— И Ридъл ли е пострадал? Не ми се каза за това!
Копривка стана. Беше намръщена, но тонът ѝ беше почтителен.
— Милейди, предполагам, че частно лечение с Умение ще е най-добрият избор за тези двама мъже. Може ли да освободя лечителите?
Лечителката тъкмо се връщаше с ведро вдигаща пара вода и чисти кърпи. Огледа се колебливо, но си позволих волността да ѝ махна да влезе. Тя успя да приклекне в непохватен реверанс, докато минаваше покрай крал Предан, без да разлее водата, и след това забърза към мен. Остави ведрото на пода и сгъна спретнато кърпите в долния край на леглото. После извърна поглед от мен към кралските особи. Явно идването им тук беше събитие, което никога не бе преживявала, и се разкъсваше между реверансите и това да си върши работата.
— Ваше величество, ако благоволите, тук аз най-добре знам какво и как трябва да се направи — обади се един мъж, вероятно майсторът лечител.
Не можах да разбера дали възразява, че го освобождават, защото вярва, че е най-компетентният за работата, или просто негодува, че му узурпират мястото. Не ме интересуваше, а и придворните вежливости не означаваха нищо за мен. Нека лечителят да си оспорва молбата на Копривка колкото си ще. Пренебрегнах вежливия им спор и се залових за работа.
Натопих една кърпа в топлата вода, изстисках я и я сложих внимателно върху лицето на Шута. Тя веднага стана кафява и сива. Изплакнах я и отново избърсах лицето му. Гъстите жълти сълзи отново напълниха очите му. Спрях и го попитах тихо:
— Боли ли?
— Толкова отдавна никой не ме е докосвал с доброта.
— Затвори си очите — наредих му грубо, защото не можех да понеса слепия му поглед. Изтрих лицето му за трети път. Мръсното беше попило във всяка бръчка на лицето му. Засъхнала слуз слепваше клепачите му. Искаше ми се да заплача от жал за него. Вместо това отново изплакнах и изстисках кърпата. Зад мен се караха по най-вежливия възможен начин. Вежливостта им беше вбесяваща. Искаше ми се да се обърна и да им изрева на всички да напуснат или поне да млъкнат.